Стив не можеше да знае това, нито че е от Семейството. Фран беше облечена в стандартен сив работен гащеризон, носен от членовете на правния отдел на Федерацията. Носеше три-четвърти тога със свободни ръкави — част от официалната дреха на съдебния съветник. Като на председател на съвета тогата на Фран беше яркочервена с черна като въглен гарнитура. Другите членове на съвета имаха подобни тоги с обърнат цвят. Ако си беше направила труда да се консултира с КЪЛЪМБЪС, Фран може би щеше да открие, че формата и кройката на тогите напомнят на онези, носени от професорите от университетите в североизточните щати през спокойните дни преди Холокоста. Другите, въпреки техните нива 12 на картите за самоличност, никога нямаше да имат същия неограничен достъп до КЪЛЪМБЪС — щяха да останат в неведение за тази дребна подробност от шивашката история — и не само за нея.
Фран размени обичайните поздрави с членовете на съвета и провери работата на мониторната интеркомна система. Според стандартната процедура предварителният разпит на задържания се провеждаше от председателя на съвета. Главната задача на осемте оценители беше да наблюдават задържания и да оценяват отговорите му, но на отделни членове беше разрешено да класифицират отговорите или да задават допълнителни въпроси. Всеки оценител, които искаше да направи това, отправяше искане до председателя и чакаше зелена светлина. Фран използваше този кратък период да извърши преценка на Стив. Откакто беше станала негов контрольор, тя беше изучавала видеофайла, обхващащ подходящи етапи от живота му от раждането му до днес, но сега за първи път го срещаше лично. Като жена тя хареса онова, което видя, но това не промени решимостта й да измъкне от него всичко, което той знае за мютите.
Фран опря ръце на масата, сложи грижливо ръце една върху друга и втренчи в Стив пъстрите си очи. Крайчетата на устата й се разтеглиха в полуусмивка, което контрастираше със сериозния й тон.
— Стивън, преди да те помолим да опишеш твоя опит, искам да подчертая, че въпреки обстоятелствата, свързани с твоето приемане в Пуебло и Санта Фе, Федерацията не те смята за нарушител. Ти не си заподозрян в никакъв смисъл в неизпълнение на дълга си, докато си служил като планерист. — Фран огледа седналите около масата. — Мисля, че по този въпрос изразявам общото мнение, нали?
Осемте оценители кимнаха и измърмориха в знак на съгласие.
Фран отново насочи вниманието си към Стив.
— Както несъмнено разбираш от степента на недоверие, с което си се сблъскал в Пуебло и на други места, ти си първият трекер, преживял плен при мютите… и единственият, който е имал възможност да проучи задълбочено Плейнфолк. Онова, което имаш да ни кажеш, ще бъде безценно в планиране на нашата кампания за възвръщане на повърхността. От това следва, че… тъй като твоят опит е уникален… не може да става дума съветът да порицае някоя страна на твоето поведение нито някое наблюдение, което можеш да имаш относно разглеждания период. — Фран млъкна и съчувствено му се усмихна. — Сигурно ти е било, меко казано, трудно. Дори травматизиращо.
Стив реши, че е подходящо в този момент да отговори със сериозно кимване.
— Вярвам ти — продължи Фран. — Ние обаче ще те помолим да ни опишеш всеки момент от напускането на „Дамата“ с… — тя спря да се консултира с екрана — … с Уайт, Г.Р. — твоя приятел Гас — до пристигането ти на попътната станция в Пуебло. Искам да смяташ този преглед като разширена версия на разпит, който офицерът по въздушни операции нормално извършва след изпълнение на полет. Единственото, което искаме да направим, е да споделим познанието, което си получил по време на пленничеството, с надежда, че то ще ни даде по-пълно разбиране на врага. Разбираш ли?
— Да, мадам — отговори Стив.
— Добре. — Председателката отново се усмихна. — Първото семейство ме помоли да ти кажа, че знаят за проявеното към теб враждебно отношение по пътя и ще се вземат мерки то да се компенсира по подходящ начин. Разбрах, че щатският началник на военната полиция на Ню Мексико ти е обяснил някои, макар и не всички, причини, поради което е било необходимо да си закачулен и окован.
— Обясни ми, мадам.
— Съжаляваме за различните физически насилия, но… поради непредвидените обстоятелства, съпровождащи твоето завръщане… съм сигурна, че ще приемеш инцидентите като дължащи се на престараване.
— Това беше само малка цена, която трябваше да платя за удоволствието да се върна у дома, мадам.
— Радвам се, че виждаш нещата така — отвърна председателката. — Във всеки случай не ти е причинено никакво трайно увреждане.
