На последния разпит Стив отново застана мирно, когато членовете на съвета влязоха и младата председателка зае мястото си. Макар да беше ясно, че много от неговите наблюдения са противоречиви, Стив беше уверен, че е постигнал баланс между откровеност и сервилност. Той беше, в края на краищата, планерист… превъзходно обучен, много дисциплиниран, вълк единак, който може да действа самостоятелно, докато другите, като пехотинците например — наземните войски на Федерацията — можеха да действат правилно само като част от цялостна бойна група. Планеристите бяха относително неподвластни на смъртния страх, който обземаше повечето пионери на повърхността на земята. В строго контролирано общество такава независимост може да бъде потенциално опасна. Планеристите се избираха заради почтеността и лоялността си към Първото семейство. Хора, чието усърдие към спазване на правила и разпоредби се надминаваше само от военните полицаи и оценителите.
Освен всичко друго Стив знаеше как да излъчва почтеност. И освен това беше доста лоялен. Надарен с фотографска памет, той можеше да намери подходящия цитат от „Вдъхновенията“ на Първото семейство. Същото се отнасяше и до записаната мъдрост на Генералния президент и кодексите за поведение от Наръчника. Нямаше проблем. Стив можеше да цитира глави и строфи. Докато сядаше, му хрумна, че ако беше мют, може би щеше да бъде издигнат — като Кадилак — до летописец.
Председателката отново сплете пръсти и го погледна в упор с пъстрите си очи.
— Стив, много мислих върху предишните ти показания… в частност описанието на бягството, което ни поднесе. Обсъдих го с колегите от съвета и стигнахме до заключението, че не си съвсем искрен.
Стив потисна неочакваното чувство на безпокойство и огледа оценителите хем озадачено, хем разочаровано.
Когато очите му обиколиха всички и се върнаха на Фран, тя развеселено присви устни.
— Онова, което ни безпокои, е забележителната степен на сътрудничество, проявено от твоите похитители. Ти каза, че си им предложил размяна, но в крайна сметка такава няма. На нас ни е трудно да го повярваме… особено в светлината на изказаното от теб по-рано твърдение, че ние подценяваме способността на мютите да разсъждават. Това племе, дори да е тъпо като южните мюти, се ръководи от двама летописци, които според теб са с над средна интелигентност…
— Извинете, мадам… мога ли да изясня това?
— Да, Стив — каза Фран.
— Онова, което имах предвид, беше… над средната интелигентност за мюти.
Фран се подсмихна.
— Разбрах, Стивън. Мисля, че съветът разбира, хм… твоята позиция по този въпрос.
Стив се наруга наум. Това обяснение вероятно му беше нанесло повече вреда, отколкото полза.
Фран разплете пръсти и постави длани на масата.
— Да се върнем на казаното от мен. Ние сме озадачени от факта, че изглежда, никой не е помислил, че след като стрелолистът е готов, ти може да го използваш и да се опиташ да избягаш.
— Не са го допускали, мадам. Те ме предупредиха, че ако се опитам да го направя, ще ме свалят от небето.
— И ти им повярва? — каза оценител 4, жената, която седеше отдясно на председателката.
— Имах всички основания за това, мадам — отговори Стив. — Вече бях свален със стрела от арбалет… и видях как по-голямата част от моето отделение от борда на „Дамата“ беше избито по същия начин.
— И все пак това не те е спряло — отбеляза Фран. — Ти самичък си надвил двама пазачи и си убил трима други, които са се опитали да те спрат да отлетиш.
— Имам висока оценка по бойно майсторство в близък бой, мадам.
— Да — каза Фран. — Всички знаем колко си способен, Стив. Но е нормално, след като… според твоите собствени показания… Плейнфолк охраняват селищата си, да те попитаме как си могъл да направиш всичко това, да откраднеш нещо, което те са смятали за изключително важно, и да си тръгнеш, без да се вдигне тревога или без никакъв по-нататъшен опит да те спрат?
Стив сложи ръка на сърцето си и излъчи почти осезаема аура на искреност.
— Точно така стана, мадам. Кълна се в Генералния президент. — Останалите думи се изплъзнаха преди той да може да ги спре. — Предполагам, че не очакваха да избягам през нощта.
Осемте оценители се спогледаха, след това върху видеоекрана на Фран светна искане за допълнителен въпрос.
Фран зададе въпроса, който всички искаха да поставят пред Стив.
— Защо през нощта, Стив?
Стив знаеше, че не трябва да се колебае.
— Защото Плейнфолк всъщност не правят нищо през нощта. Когато са застрашени, те преместват селището си под прикритието на тъмнината, но… от онова, което видях… те не се бият през нощта. Когато се стъмни, всичко ляга да спи… дори повечето от стражите.
Фран позволи на оценител 5 — мъжа, седящ от лявата й страна — да зададе въпрос.
— Нека си изясним нещо. Да не искаш да кажеш, че ако ги нападнем през нощта, ще ги сварим неподготвени?
— Сър, няма да е правилно да създавам у вас впечатление, че това ще е лесна победа, но мисля, че ще е правилно да кажа, че ще се постигне елемент на изненада.
Осемте оценители реагираха с различна степен на възбуденост и учудване. Оценител 5 се обърна към Фран:
