Всичко това можеше да е предназначено за охрана само на една личност. Краката на Стив се разтрепериха при тази мисъл. На въртящата се преграда се появи един капитан и отдаде чест на Карлстром. Главнокомандващият подаде идентификационната си карта на капитана и той я пъхна в апарата за проверка. Когато му я върна, един младши лейтенант кимна на Стив.
— Можете да влезете.
Стив отиде при Карлстром и капитанът извика два асансьора. Във всяка от четирите тръби имаше капсула достатъчно голяма да побере един човек. Стив влезе в капсулата, както беше инструктиран, и тя го качи в голям кабинет с десетки бюра и видеопултове, пред които седяха хора със сребърни гащеризони. Въртящите се прегради и асансьорите се охраняваха от други трекери в червено, бяло и синьо. Карлстром мина покрай един козируващ младши лейтенант и влезе в една въртяща се преграда. Младши лейтенантът даде знак на Стив да направи същото. Преградата се завъртя и отнесе Стив в голяма стая с дълги прозорци върху извита стена. Стените бяха бели, килимът тъмносин; два фотьойла бяха поставени пред ниска ниша, в която от почернели дървени цепеници се извиваха пламъци, а почти пред нея имаше люлеещ се стол. Карлстром отиде до едно голямо бюро със син плот. Зад бюрото — от двете му страни имаше драпирани знамена, а в средата великолепен резбован орел — седеше белокос мъж, облечен в светла сиво-синя военна куртка с висока яка, и съответни на нея панталони и обувки. Седеше с лакти, опрени на тапицираните странични облегалки, и гледаше Стив над допрените върхове на пръстите си; лицето му носеше същия твърд, но благ израз, който гледаше от безброй стени из цялата Федерация. Джордж Уошингтън Джеферсън 31-ви. Генералният президент, Бащата на Федерацията, Дарителят на живот, Пазачът на земната кора, Създателят на светлината, работата и пътя.
Стив се беше досетил къде го води Карлстром, когато беше видял мраморните прегради долу, но сега, когато беше тук, в Овалния кабинет, който бе фон на толкова много филми „Вдъхновение“ на Първото семейство, бе напълно вцепенен. Джеферсън 31-ви стана и му махна с ръка.
— Влизай, Стив.
Стив вървеше по килима и не чувстваше краката си. Генералният президент излезе иззад бюрото и му подаде ръка. Стив подаде своята, но не се реши да се допре до ръката му, докато пръстите на Генералния президент не стиснаха дланта му. Въпреки целия му цинизъм в този момент дъхът му спря.
Джеферсън му се усмихна разбиращо и го потупа по рамото.
— Радвам се, че си отново с нас, момче. Бен ми разказа всичко за теб. Ти си, хм… забележителен младеж… — Генералният президент го завъртя и го насочи към един от фотьойлите до огъня.
— Седни, настани се удобно.
Стив изчака, докато Джеферсън и Карлстром седнат — Генералният президент на стола люлка до огъня, а Карлстром на най-далечния стол, което правеше невъзможно Стив да може да гледа и двамата едновременно. Фотьойлът беше дълбок и мек. По-мек и удобен от всичко, на което Стив беше сядал през целия си живот. Той се облегна назад, наслаждавайки се за момент на лукса, после се изправи и напрегнато зачака.
Джеферсън протегна ръка към играещите пламъци.
— Така… Стивън, Бен ми каза, че смяташ да се присъединиш към нас.
— Сър, аз…
Джеферсън погледна към Карлстром.
— Остава да се изгладят някои подробности — каза той.
— Формалности, сигурен съм. — Джеферсън престана да си грее ръката и махна към нишата. — Никога не си виждал такова нещо, нали, Стивън? Знаеш ли как се нарича? Камина. Много отдавна, във времето на света със синьото небе, всяка къща е имала камина. Да… наричали са ги сърцето на дома. Вечер мъжете се връщали от работа в ранчото, мините и заводите; жените се връщали от нивите; всички сядали около камината и се хранели с прясна храна, отгледана на плодородната земя, и споделяли мечтите си за още по-добро бъдеще. — Джеферсън замислено погледна огъня. — Да… била е голяма страна. Хората са живеели сплотени, вярвали са в едни и същи неща. Били са честни, справедливи и верни. С кураж и усилена работа човек можел да направи всичко, можел да отиде колкото си ще далеч. — Той погледна Стив. — Живеели наистина чудесно. Усвоявали нови земи, строели железопътни линии и шосета, издигали градове. Строели ги от тухли и камък, бор и кедър, стъкло и стомана. Погледни от прозореца там!
Стив проследи протегнатата ръка на Генералния президент. През прозорците на извитата стена зад бюрото видя голяма тревиста местност, напъпили върби, сребърностволи борики и по-наблизо — сграда със стръмен бял покрив с издигната нагоре кула с кръст.
