— Да, господин президент.
— Добре… — Очите на Джеферсън леко омекнаха. — Кой ти каза за пророчеството… онзи Мистър Сноу ли?
— Да, сър. Мисля, че това е някакъв вид послание, което той се надяваше да предам. Трябва да кажа, че то адски ме изплаши.
— Мен също — каза Джеферсън. — Но когато го чух за първи път, бях почти на половината на твоята възраст. — Генералният президент направи кисела физиономия. — Много преди твоят баща-настойник да е бил роден. Да… Чудя се дали версията, която си чул, е същата като онази, която зная аз? Той започна да рецитира началния стих.
Джеферсън се наведе напред.
— Ти кажи останалото, Стивън.
Стив започна втория стих:
Думите върнаха Стив към онзи магически момент, когато за първи път ги беше чул от Мистър Сноу, коленичил на рогозката за приказване на трептящата светлина от огъня срещу Кадилак и жилавия белобрад летописец. Неочаквано изпита нужда от тяхната добродушна, весела компания, копнееше отново да погледне в очите на Клиъруотър, да бъде до нея.
Но имаше нещо различно. В първия стих от пророчеството, както бе цитирано от Джеферсън, имаше нещо, което променяше напълно значението му. След реда „и земята потъне в собствените си сълзи“ версията на Федерацията гласеше…
„тогава едно новородено от Плейнфолк ще стане Тройнонадарения…“
Във версията на Мистър Сноу пророчеството гласеше…
„тогава едно дете, родено от Плейнфолк, ще стане Тройнонадарения…“
От онова, което беше казано, Стив вече не се съмняваше, че Първото семейство се готви да се справи с Талисмана, но плановете им почиваха на идеята, че когато земята даде знак, те ще търсят
Сценарият, основан на версията на Федерацията за пророчеството, изглежда, включваше петнадесет години между раждането и появяването на Талисмана като магически боен вожд на Плейнфолк; версията на Мистър Сноу практически не оставяше никакво време за реакция. Ако Федерацията се надяваше да осуети изпълнението на пророчеството и да победи Плейнфолк, беше изключително важно да се знае коя от двете версии е вярна. И дали имаше трета… или четвърта? И ако бе така, щеше ли да се окаже някоя от тях вярна? Или пророчеството за Талисмана беше неизбежен продукт на застрашената мютска психика? Последната голяма, пълна с пушек илюзия; умиращият блян на една раса, застрашена от пълно изчезване.