Сипси все пееше негърски християнски песни… „Напред с товарния вагон“ и „Прибирам се със сутрешния влак“… все за влакове пееше. Вечерта, преди да умре, казала на Джордж как сънувала Исус, облечен целия в бяло като кондуктор на призрачен влак, дошъл да я отведе на небето.
Сипси обаче готвеше в кафенето дълго след като прехвърли осемдесетте. Повечето хора идваха именно заради нейните манджи. Със сигурност не беше заради това как изглеждаше заведението. Когато Иджи и Рут го купиха, кафенето си беше просто една стара барака от другата страна на релсите, близо до пощата, където работеше Дот Уиймс.
Помня деня, в който се нанесоха. Всички бяхме там, за да им помогнем, а Сипси метеше пода, когато забеляза Рут да окачва на стената картина на Тайната вечеря. Спря да мете, погледа картината известно време и попита: „Госпожо Рут, кои са тез на масата с господин Исус?“
Рут отговори мило: „Как, Сипси? Та това са господин Исус и братята му“. Сипси я изгледа и рече: „А-ха. Аз пък все си мислех, че госпожа Мария е родила само един син“ и продължи да мете. Щяхме да се пръснем от смях. Сипси много добре знаеше кои са хората на картината. Просто обичаше да ни занася.
Джулиан и Клио сковаха четири дървени сепарета и построиха още една стая отзад, за да има къде да живеят Иджи и Рут. Стените на кафенето бяха от груб чам, а подът — обикновено дюшеме.
Рут се опита да поразкраси. Закачи картина на кораб, плаващ на лунна светлина, но Иджи мина след нея и я свали, а на нейно място окачи някаква рисунка, дето бе намерила, с няколко кучета, седнали на маса за покер с пури в уста. Под картината написа: „Клубът на киселите краставички“. Това бе името на шантавия клуб, който бяха основали двамата с приятеля й Грейди Килгор. В крайна сметка, като изключим коледните украшения, които сложиха през първата година и които Иджи така и не свали, и един стар железопътен календар, това бе единствената украса в кафенето.
Вътре имаше четири маси и няколко паянтови стола. — Госпожа Тредгуд се разсмя. — Никога не се знаеше със сигурност дали ще те издържат. И каса си нямаха. Държаха парите в кутии от пури и вадеха рестото от нея. На тезгяха имаше купи с картофен чипс и свински кожички, парченца от восъчни пити, тютюн, стръв за риба и лулички от царевични кочани.
Иджи отваряше кафенето, щом пукнеше зората, и затваряше късно вечер, чак след като и последният клиент „вдигнеше гълъбите“, както се изразяваше тя.
Железопътното депо бе само на две пресечки и всички железничари идваха да ядат в кафенето — и бели, и черни. Иджи даваше храна на чернокожите през задната врата. Естествено, на много хора никак не им се нравеше, че обслужва черни, и Иджи си навлече неприятности заради това, но все повтаряше, че никой няма да й нарежда какво да прави. Клио разправяше, че се опълчила сам-самичка на Ку-Клукс-Клан и не допуснала да я спрат. Колкото и добродушна да беше. Иджи се оказа смела, когато ножът опря до кокала…
Иджи пиеше кафе и си приказваше с бездомния си приятел Смоуки. В кухнята Сипси и Онзел пържеха зелени домати за хората, които започваха да пристигат към единайсет и половина часа за обяд, и слушаха „Църковни химни“ по радиото. Точно тогава Оси Смит потропа на кухненската врата.
Сипси си поговори с него, влезе в кафенето, обърса ръце в престилката си и каза:
— Госпожо Иджи, едно черно момче ви вика отзад.
Иджи отиде до задната врата и веднага позна Оси Смит, неин приятел от Траутвил, който работеше в депото.
— Здрасти, Оси. Как си?
— Бива, госпожо Иджи.
— Какво има?
— Госпожо Иджи, от два месеца вече с момчетата в депото надушваме мириса на скара и ни текат лигите, та се чудех дали няма да ни продадете малко сандвичи с кюфтета. Имаме пари.
Иджи въздъхна и поклати глава.
— Виж какво ще ти кажа, Оси. Знаеш, че ако зависи от мен, ще ви поканя през главния вход й ще ви настаня на маса, но ти е ясно, че това няма как да стане.
— Да, госпожо.
— В града има една пасмина, която ще ме подпали веднага, а трябва да си изкарвам хляба.
— Знам, госпожо.
— Значи искам да се върнеш в депото и да кажеш на приятелите си, когато им се дояде, да дойдат отзад до кухненската врата.
Оси се ухили.
— Да, госпожо.
— Кажете на Сипси какво искате и тя ще ви го приготви.
— Добре, госпожо. Мерси.
— Сипси, дай му кюфтета и каквото друго иска. Дай му и пай.
— Здраво ще загазите с онез куклуксклановците, че и аз ще изпатя покрай вас — измърмори Сипси. — Ще ме затрият и повеч’ няма да ме видите.
Но направи сандвичите, сложи ги в хартиена торба заедно с гроздов сок и парчета пай, че и салфетка.
След три дни Грейди Килгор, местният шериф и железопътен полицай на половин ден, влезе наперено в кафенето. Беше едър като мечок и някогашен приятел на брат й Бъди.
Остави шапката си на закачалката, както обикновено, и каза на Иджи, че трябва да обсъдят нещо важно. Тя му занесе кафе в сепарето и седна срещу него. Грейди се наведе през масата и се зае с неприятната задача.
