Големия Джордж, който бе зад кафенето при скарата, дотърча след нея и видя кръвта в същия миг, в който и Иджи. Вдигна момчето и затича колкото краката го държат към дома на д-р Хадли.
Онзел беше запречила вратата на задната стая и не даваше на Рут да излезе.
— Не, госпожо Рут, не ходете там. Да почакаме тук, мила.
Рут бе уплашена и объркана.
— Какво стана? Нещо с детето ли?
Онзел я отведе до дивана, седна до нея и стисна ръцете й като в менгеме.
— Тихо, мила… поседнете тук, всичко ще се оправи.
Рут бе ужасена.
— Какво е станало?
Сипси още беше в кафенето и размахваше пръст към тавана.
— Да не си посмял, Боже… да не смееш да правиш такива неща на госпожа Иджи и госпожа Рут… хич не си го и помисляй! Чуваш ли ме, Боже! Да не си посмял!
Иджи тичаше по петите на Големия Джордж и двамата завикаха към къщата още докато бяха на три пресечки от нея:
— Доктор Хадли! Доктор Хадли!
Жената на лекаря, Маргарет, ги чу и излезе на верандата. Зърна ги тъкмо когато завиваха зад ъгъла и извика на съпруга си:
— Излез веднага! Иджи идва с Бъди-младши!
Д-р Хадли скочи от масата и ги посрещна на тротоара, все още със салфетка в ръка. Когато видя шуртящата от ръката на момчето кръв, хвърли салфетката и каза:
— Качвайте се в колата! Трябва да го закараме в Бирмингам. Ще се наложи кръвопреливане.
И докато тичаше към стария додж, извика на жена си да се обади в болницата и да съобщи, че идват. Маргарет изтича в къщата, а Големия Джордж, целият в кръв, седна на задната седалка с момчето в ръце. Иджи седна отпред и говореше на детето през целия път, разказваше му приказки, за да го успокоява, макар собствените й крака да трепереха.
На входа на спешното отделение ги чакаха медицинска сестра и санитар.
Когато понечиха да влязат, сестрата каза на Иджи:
— Съжалявам, но помощникът ви ще трябва да изчака отвън. Това е болница за бели.
Момчето, което не бе казало и дума досега, не сваляше очи от Големия Джордж, докато го носеха по коридора, но след като завиха зад ъгъла, го изгуби от поглед…
Целият в кръв, Джордж се подпря навън на тухлената стена, хвана се за главата и зачака.
Две пъпчиви момчета минаха покрай него и едното му се озъби:
— Я гледай, поредната чернилка, посечена в сбиване.
Другото се провикна:
— Ей, я отивай в негърската болница!
Приятелят му — без един преден зъб и с кривогледо око — се изплю, намести панталоните си и продължи с нахакана походка по улицата.
Трагедия пред кафенето
За съжаление трябва да ви съобщя, че момченцето на Иджи и Рут изгуби ръката си миналата седмица, докато си играело на релсите пред кафенето. Детето тичало покрай влака, подхлъзнало се и паднало на релсите. Влакът се движел с 65 км/ч, каза кондуктор Барни Крос.
Момчето все още е в болницата в Бирмингам и макар да е изгубило много кръв, е добре и скоро ще се прибере у дома.
Заедно с този случай тук в Уисъл Стоп тази година сме изгубили общо едно стъпало, една ръка и един показалец. Както и чернокожия мъж, когото убиха, а това означава само едно — за в бъдеще трябва да сме по-внимателни. Омръзна ни близките ни да губят крайници и разни други неща.
А на мен лично ми омръзна да пиша подобни новини.
Госпожа Тредгуд похапваше доволно шоколадчето с фъстъчено масло „Рийсис“, което й бе донесла Ивлин, и си спомняше за любимите си отминали времена, когато всички влакове минавали покрай къщата й.
Но нещо, което старицата бе казала миналата седмица, бе заинтригувало Ивлин и любопитството й не й даваше мира.
— Госпожо Тредгуд, не казахте ли, че Рут и Иджи имали син?
— О, да, Чуканчето. Нямаше по-смело момченце от него, дори след като остана без ръка.
— Мили боже, какво му се е случило?
— Падна и един влак му отряза ръката, точно над лакътя. Казваше се Бъди Тредгуд — младши, но започнаха да му викат Чуканчето, защото от ръката му остана само чуканче. С Клио му отидохме на свиждане в болницата и колко смел беше само — не плачеше, не се самосъжаляваше. Но пък Иджи го възпита да е корав и да поема тежки удари. Отиде при един свой приятел, който правеше надгробни паметници, и му поръча малка плоча с надпис:
Тук почива ръката на Бъди-младши.
1929 — 1936 г.
Сбогом, вярна приятелко.
Заби я в полето зад кафенето и когато Бъди-младши се прибра от болницата, го заведе там и решиха да организират погребение на ръката. Всички дойдоха. Децата на Онзел и Големия Джордж — Артис и Джаспър. Уил и Бой и Палавото птиче, както и съседските хлапета. Иджи уреди и един скаут да изсвири погребалния марш на тромпет.
Иджи първа започна да му вика Чуканчето, а Рут много се ядоса и заяви, че било ужасно грубо. Но Иджи каза, че така е най-добре, за да не го наричат с подобни прякори зад гърба му.
