— Ивлин, виж! Награда. Миниатюрна кокошчица… от любимите ми! — Старицата вдигна триумфално фигурката, за да я види приятелката й.
Религиозните шевни машини са измама
Мъжът, който дойде в града преди две седмици да продава онези религиозни шевни машини, дето уж те лекували, докато шиеш, бил арестуван в Бирмингам. Изглежда, машините не са внос от Франция, а са произведени в Чатануга, Тенеси, и изобщо не са религиозни. Биди Луиз Отис много се разстрои, защото си мислела, че нейната много облекчава артрита й.
Скаутите от Уисъл Стоп Дюан Глас и Върнън Хадли получиха значките си за заслуги, а Боби Лий Скрогинс премина в по-горната група на орлите-скаути. Капитанът им Джулиан Тредгуд ги заведе на екскурзия до желязната статуя на Вулкан на Червената планина в Бирмингам…
Джулиан каза, че статуята е толкова голяма, че в ухото на Вулкан може да се побере изправен човек.
Че на кого му е притрябвало да стои в нечие ухо, питам аз?
Веста Адкок организира следобедно парти за дамите от организация „Източна звезда“, на което ги почерпи с петифури.
Между другото, Опал моли съседите си да не хранят котката й Бутс, макар да се прави на гладна и да проси храна. Ядяла си предостатъчно у дома и е на диета, защото ветеринарят предупредил, че била много дебела.
П.П. Някой да е виждал списанието „Нашънъл Джиографик“ на половинката ми? Разправя, че го бил изгубил някъде из града, и е много ядосан, защото не успял да го прочете докрай.
Откакто Иджи окачи снимката на слоницата Госпожица Фенси в кафенето, най-малкото дете на Онзел и Джордж бе запленено от нея. Момиченцето умоляваше баща си да го заведе в Авъндейл Парк, за да види слоницата.
И днес Палавото птиче мислеше само за това.
Беше болна вече повече от месец. Д-р Хадли им каза, че е пневмония и че ако не успеят да я накарат да яде, не виждал как ще преживее и една седмица.
Големия Джордж се бе надвесил над леглото на дъщеря си с купичка неизядена овесена каша и я умоляваше:
— Хайде, една лъжичка за татко, миличка. Какво искаш? Искаш ли татко да ти вземе котенце?
Палавото птиче, която бе шестгодишна и тежеше само тринайсет килограма, лежеше апатично с изцъклени очи и клатеше глава.
— Искаш ли мама да ти опече бисквити? — попита я Онзел. — От онези с меда, миличка?
— Не.
— Госпожа Иджи и госпожа Рут са тук. Донесоха ти бонбони… от тях няма ли да хапнеш?
Момиченцето извърна глава към облепената със снимки от списания стена и промърмори нещо.
Онзел се наведе към него.
— Какво рече, миличка? Бисквити ли искаш?
Палавото птиче отвърна немощно:
— Искам да видя Госпожица Фенси.
Онзел се обърна с насълзени очи.
— Ей за това ви разправях, госпожо Рут? Наумила си е, че иска да види онази слоница, и докато не я заведем, и залък няма да хапне.
Иджи и Големия Джордж излязоха на верандата и седнаха на избелелите зелени столове. Джордж се взря в двора.
— Госпожо Иджи, няма да оставя детето си да умре, преди да е видяло онзи слон.
— Джордж, знаеш, че няма как да отидете в Авъндейл Парк. Онази вечер там е имало голямо събрание на ку-клукс-клан. Я си минал през портата, я са ти пръснали главата.
Големия Джордж се замисли и отвърна:
— Е, ще трябва да ме гръмнат, защото по-скоро ще ида в гроба, отколкото да оставя детето ми да умре.
Иджи го разбираше прекрасно.
Този висок два метра исполин, който можеше да вдигне сто и петдесет килограмово прасе и да го метне като чувал с картофи, така обичаше малката, че винаги излизаше от къщата, когато Онзел я пляскаше. А вечер, когато се прибираше от работа, Палавото птиче изтичваше да го посрещне, покатерваше се по него като по дърво и го прегръщаше. Въртеше го на малкия си пръст.
През онази година Джордж бе отишъл с трамвая до Бирмингам, за да й купи снежнобяла рокля за Великден и обувки в същия цвят. В празничния ден Онзел успя да върже стърчащата й коса на две опашки с бели панделки. Когато Сипси видя момиченцето, цялото в бяло, се разсмя и рече, че приличало на муха в купа с мляко. Но Големия Джордж не го бе грижа, че малката е черна като нощта и косата й стърчи: носеше я на ръце до църквата и я слагаше да седне в скута му все едно бе принцеса Маргарет Роуз.
Тъй че колкото повече се влошаваше състоянието на Палавото птиче, толкова повече Иджи се тревожеше какво може да направи в отчаянието си Големия Джордж.
Два дни след разговора им бе студено и мокро след проливен дъжд. Чуканчето се прибираше от училище покрай железопътната линия и се наслаждаваше на силния боров аромат, който се разнасяше от къщите по пътя. Беше облечен с кафяви панталони от рипсено кадифе и кожено яке, което бе виждало и по-добри дни, и умираше от студ.
Когато се прибра в кафенето, седна до печката, за да се стопли. Ушите му бяха пламнали от студ.
— Скъпи, защо не си сложи шапка? — попита майка му.
— Забравих.
— Нали не искаш да се разболееш?
— Не.
