— Не мога да кажа, че Франк Бенет ми беше приятел — в никакъв случай. Трябваше да изгоня от къщи най-голямата си дъщеря с дете на ръце заради него, а и съм чувал какви ги върши в дома си. И съм убеден, че и на много други хич няма да им е мъчно за него, ако го намерим някъде мъртъв. Но ми се струва, момиченце, че ти здраво ще загазиш тогава, тъй като заплахите ти са записани в полицейския доклад, а още сега мога да ти кажа, че никак не изглеждат добре в черно на бял фон. Говорим за убийство, за нарушаване на закона. А това на никой не му се разминава.

Облегна се назад и си придаде небрежен вид.

— Да речем, съвсем хипотетично, разбира се, че съм на твое място. Щях да реша, че ще е най-добре тялото изобщо да не бъде открито. Да, така би било най-добре… нито каквото и да било друго, свързано с него. Никак няма да изглежда добре, ако някой успее да докаже, че Франк Бенет е идвал в града ви, нали се сещаш, та ако съм съобразителен, ще се погрижа да се отърва от онова, което евентуално могат да намерят.

Погледна я втренчено, за да се увери, че го слуша. Слушаше го.

— Да, това би било много лошо, защото ще се наложи да се върна тук и да арестувам теб и чернокожия като заподозрени. Никак не ми се иска да идвам пак тук и да те гоня, но ще го направя, защото такъв е законът, а аз съм се заклел да следя за спазването му. Следиш ли ми мисълта?

— Да, господине — отвърна Иджи.

След като каза, каквото имаше да казва, Смути извади монета от четвърт долар от джоба си и я хвърли на масата, сложи си шапката и на излизане каза:

— Естествено, Грейди може и да е прав. Бенет може да се прибере у дома тези дни. Но на мен не ми се вярва.

<p>„Валдоста Газет“</p>

7 януари 1931

Местен жител вероятно е мъртъв

Издирването на Франк Бенет, 38 г., от Валдоста, който е в неизвестност от ранната утрин на 13 декември миналата година, бе официално прекратено. По време на щателното разследване инспектор Къртис Смути и инспектор Уендъл Ригинс са разпитвали хора чак в Тенеси и Алабама. Но не са открити нито Бенет, нито пикапът, с който е пътувал, когато е изчезнал.

„Не оставихме непреобърнат камък — каза полицай Смути в интервю по-рано днес. — Сякаш е изчезнал яко дим“.

<p>„Уиймс Уикли“</p>(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)

19 март 1931

Тъжна новина за всички нас

След като миналата година почина баща им, Леона, Милдред, Патси Рут и Едуард Тредгуд отново се прибраха в града по тъжен повод за погребението на майка си. След опелото всички отидохме в старата им къща и целият град се събра, за да почете паметта на мама Тредгуд.

Никога няма да забравя прекрасните моменти, които прекарвахме у тях, а тя винаги ни караше да се чувстваме като у дома. Запознах се с половинката си именно у Тредгуд на едно от големите им тържества за 4-ти юли. С Уилбър се ухажвахме по същото време като Клио и Нини и по цели часове седяхме на верандата в неделя след църква.

Мама Тредгуд ще липсва много на всички ни и градът ни няма да е същият без нея.

Дот Уиймс

<p>Старчески дом „Розовата тераса“</p>

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

11 май 1986

Ивлин Кауч отвори найлоновата торбичка с пръчици моркови и целина и предложи на приятелката си. Госпожа Тредгуд отказа и продължи да похапва от захаросаните фъстъци.

— Не, благодаря, скъпа, суровите зеленчуци не ми понасят. Всъщност защо ядеш зеленчуци?

— Минах на диета… е, на нещо като диета. Мога да ям всичко, стига да не съдържа захар и мазнини.

— Пак ли се опитваш да отслабнеш?

— Да. Ще се опитам. Но е трудно. Много надебелях.

— Е, прави каквото искаш, но да ти кажа, не мен си ми изглеждаш съвсем добре.

— Много мило от ваша страна, госпожо Тредгуд, но дрехите ми вече не ми стават.

— Не ми изглеждаш дебела. Еси Ру… виж, тя беше доста едра. Но пък бе склонна към напълняване от малка. По едно време беше над деветдесет килограма.

— Наистина ли?

— О, да, но не се оставяше това да я притесни и винаги се обличаше с най-хубавите рокли и носеше цвете в косата си. Всички казваха, че Еси Ру е хубава като кукла, а имаше и малки сладки ръчички и крачета. Цял Бирмингам говореше за сладките й крачета, когато започнала свири на големия „Вурлицер“…

— На какво?

Перейти на страницу:

Похожие книги