им е на път. Не съм сигурна дали Зи ще бъде лекуван там или тук.

та и за пореден път доказа, че има нещо между ушите си - беше

Бела затвори очи. Зейдист й беше изпратил съобщението

проявил съобразителността да паркира в началото на алеята,

след като са го ранили. Потърсил я бе, раздиран от болка... а тя

така че сега не му оставаше нищо друго, освен да се изпари

го бе зашлевила с новината, че го изоставя сам с демоните му.

оттам без ненужно бавене.

- Какво направих! - прошепна тя.

Докато колата се носеше напред, Рейдж погледна часовника си.

-Моля?

- Четири, три, две...

Бела поклати глава, толкова на себе си, колкото и в отговор

Къщата зад тях изригна с гръм и трясък, създавайки мощна

на Мери.

ударна вълна...

Отиде до детското креватче и погледна дъщеря си. Нала спе­

...в същия миг, в който един миниван, пълен с лесъри, спря в

ше, надвита от пълното, всепоглъщащо изтощение на децата;

края на алеята, препречвайки пътя към шосе 9.

малките й гърдички се надигаха равномерно, розовите й пръст­

чета бяха свити в юмручета, веждите й бяха сбърчени, сякаш се

бе съсредоточила в това да порасне възможно най-бързо.

Бела отново провери двата сака, за да се увери, че е взела

- Ще останеш ли с нея? - попита Бела.

всичко, от което щеше да има нужда на първо време. В единия,

- Разбира се.

този със зелените дръжки, бе сложила някои свои дрехи, както

- В хладилника има мляко.

и зарядното за мобилния си телефон, четката за зъби и две хи­

- Ще бъда тук през цялото време. Няма да я оставя нито за миг.

ляди долара в брой. В сака със сините дръжки беше прибрала

дрешките на Нала, биберони и пелени, както и мокри кърпички,

крем против подсичане, одеялца, плюшено мече и книжка „О,

В края на алеята пред яркозелената къща, Зи усети как ха-

местата, където ще идеш" от Доктор Сюс.

мърът подскочи, когато Куин рязко натисна спирачките. Въп­

В нощ като тази заглавието на любимата книжка на Нала бе

реки законите на физиката, мощният автомобил се закова на

като ритник в слабините. Буквално.

място, преди да е размазал предницата на минивана, изпречил

- Влез - извика Бела, когато на вратата се почука.

се на пътя му.

Мери, жената на Рейдж, надникна в детската стая. Лицето й

От прозорците на безличната кола, която повече би подхож­

бе изопнато, а сивите й очи гледаха мрачно, още преди да забе­

дала на някоя домакиня от предградията, отколкото на банда

лежат пътните чанти на пода.

лесъри, се показаха дула на пистолети, сякаш тя беше дилижанс

40

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

41

в Дивия запад, и във въздуха засвириха куршуми. Те се удряха

Рейдж понижи глас:

с дрънчене в стоманения корпус на хамъра и отскачаха от дебе­

- Пратих съобщение на Мери да не я пуска да си тръгне. Неза­

лите плексигласови прозорци.

висимо колко време ще ни отнеме да се върнем в имението, Бела

- Имам го само от две нощи - ругаеше Куин, - а копелетата

все още ще е там. Няма да си отиде, преди да си се прибрал у дома.

вече се опитват да го надупчат като швейцарско сирене! Как ли

В хамъра се възцари кънтяща тишина, сякаш всички бяха по­

пък не! Дръжте се!

гълнати от това да се преструват, че не са чули думите на Рейдж.

Той включи на задна скорост, отдръпна се на около пет метра

Зи отвори уста, за да възрази.

и като даде на първа, яростно натисна газта. Извил волана наляво,

Ала изгуби съзнание, преди да успее да измисли какво да каже.

той заобиколи минивана, обсипвайки и двете коли с дъжд от пръст.

Докато подскачаха насам-натам, сякаш се намираха в лодка

насред развълнувано море, Рейдж бръкна в якето си и извади

ръчна граната. После открехна бронирания прозорец само тол­

кова, колкото му бе необходимо, махна предпазителя със зъби

и метна гранатата навън. Като по поръчка, проклетото нещо

СТАЯТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ЦЕНТЪР, БЕЛА КРАЧЕ-

отскочи от покрива на вражеската кола и се търкулна под нея.

ше напред-назад, обикаляйки кушетката за прегледи с раз-

Тримата лесъри изскочиха от минивана, сякаш гореше.

треперани крака, като непрекъснато спираше, за да си погледне

Както и стана след десетина секунди - високи пламъци го

часовника.

обгърнаха и осветиха нощта.

Къде бяха? Какво още се беше объркало? Беше минал пове­

По дяволите! Ако Зи си мислеше, че влаченето през тунела

че от час...

беше лошо за крака му, то се оказа нищо в сравнение с цялото

О, Господи, нека Зейдист да е ! Моля те, нека го до­

подскачане и друсане, докато се измъкнат от лесърите. Кога­

ведат жив.

то хамърът най-сетне излезе на шосе 9 (при което помете поне

Напред-назад, напред-назад. Най-сетне Бела спря до болнич­

един от убийците), Зи почти бе изгубил съзнание.

ното легло и плъзна поглед по него. Докосна меката повърхност

- Проклятие, изпада в шок.

и мислите й се насочиха към деня, когато бе лежала тук като

Без особен интерес, Зи си даде сметка, че Рейдж се е обър­

пациент. Преди три месеца. За раждането на Нала.

нал и гледа не към цивилния вампир, а към него.

Господи, какъв кошмар бе изживяла тогава.

- Нищо такова - промърмори той и забели очи. - Просто си

И, Господи, какъв кошмар изживяваше сега... чакайки да дока­

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги