Когато най-сетне се посъвзе, тя се отдръпна. Погледът й по
питоцинът пришпори тялото й, всичко се разви твърде бързо,
падна върху леглото и тя отново закрачи около него.
за да я местят където и да било... не че това имаше особено
- Рот, може ли да те попитам нещо?
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
45
44
ДЖ . P. У О Р Д
- Разбира се.
глас и знанието, че сме у дома - само това е достатъчно, за да
Наложи й се да покрачи още малко напред-назад, докато ус
ни върне от ръба.
пее да оформи въпроса си както трябва.
Зи отвори очи. Сапфиреносиният поглед, който срещна, из
- Ако Бет ти роди дете, ще го обичаш толкова, колкото оби
вика сълзи в очите му. Бела се бе привела над него, гъстата й,
чаш нея, нали?
махагонова коса бе паднала на едното й рамо, изваяното й лице
Кралят изглеждаше изненадан.
бе изопнато от тревога.
- Ъъъ...
- Здрасти - каза той, не беше в състояние да каже повече.
- Съжалявам - поклати глава Бела. - Не е моя работа....
Беше отказал каквито и да било обезболяващи в клиниката,
- Не, не е това. Просто не съм сигурен какъв е отговорът. -
защото замайващият им ефект винаги му напомняше за това
Той вдигна ръка и свали тъмните очила от искрящите си, бледо-
как Господарката го упойваше, така че беше в пълно съзнание,
зелени очи. Макар и нефокусирани, погледът им беше порази
докато доктор Джейн отваряше крака му и наместваше костта.
телен. - Ето как стоят нещата... и мисля, че това важи за всички
Е, поне през по-голямата част. За известно време беше изгубил
обвързани вампири. За един вампир неговата шелан е сърцето,
съзнание. Резултатът бе, че се чувстваше ужасно. Така и изглеж
което бие в гърдите му. Повече от това дори. Тя е неговото тяло,
даше, без съмнение. А имаше толкова много да й каже.
неговата кожа, неговият ум... всичко, което е бил някога и всич
- Здравей - Бела го помилва по късо подстриганата коса. -
ко, което ще бъде. Така че един вампир никога не може да изпита
Здравей...
към другиго по-силни чувства от тези, които изпитва към своята
- Здравей...
жена Просто не е възможно и мисля, че в цялата тая работа има
Преди съвсем да се размекне и да стане за смях, Зи се огледа
пръст еволюцията. Колкото по-силно обичаш нещо,»толкова по-
наоколо, за да види кой още е в стаята. Рот говореше с Рейдж в
яростно го браниш, а да опазиш своята шелан жива на всяка цена,
ъгъла до джакузито, а Куин, Джон и Блей стояха пред стомане
означава, че тя може да се грижи за децата ви, ако има такива.
ните шкафове с лекарства.
Което въобще не означава, че не обичаме децата си. Сещам се за
Свидетели. По дяволите. Трябваше да се стегне.
Дариъс и Бет - той отчаяно държеше тя да е в безопасност. Ами
Докато Зи примигваше енергично, стаята се фокусира пред
Тор и Джон? И... така де, разбира се, че ги обичаме.
погледа му и мислите му се насочиха към последния път, когато
Което звучеше разумно, но не я успокои особено, като се
беше тук.
имаше предвид, че Зейдист не искаше дори да вземе дъщеря си
Раждането.
на ръце...
- Ш-ш-ш... - прошепна Бела, изтълкувала погрешно потреп
Двукрилата врата се отвори и вкараха Зейдист на инвалид
ването му. - Просто затвори очи и се отпусни.
на количка. Беше облечен в болничен халат, навярно защото
Той се подчини, защото отново беше на ръба и то не само
в клиниката на Хавърс се бе наложило да му срежат дрехите,
заради жестоката болка в ръцете и крака.
и цялата кръв се бе отдръпнала от лицето му. Ръцете му бяха
Господи, онази нощ, в която Нала се роди... нощта, когато
бинтовани, а кракът - гипсиран.
едва не изгуби своята шелан...
Освен това беше в безсъзнание.
Зи стисна клепачи - не искаше отново да преживява минало
Бела се втурна към него и взе ръката му в своята.
то... нито пък да се вглежда твърде задълбочено в настоящето.
- Зейдист?
Грозеше го опасността да изгуби Бела. Отново.
- Обичам те... - прошепна той. - Моля те, не си отивай.
- Тук съм.
Венозните системи и хапчетата невинаги бяха най-доброто
Да, само че докога?
лечение за ранените. Понякога единственото, от което се нуж
Ужасът, който изпитваше в момента, го върна обратно в нощ
даем, е докосването на онзи, когото обичаме, звукът на неговия
та на раждането. Беше на дежурство с Вишъс - двамата раз-
46
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
47
следваха отвличането на някакъв цивилен в центъра на града.
- Ще се наложи да извадим малката. Нейното състояние
Когато доктор Джейн му позвъни, той се отърва от Вишъс като
също не е добро.
от лош навик, дематериализира се в двора на имението, прекоси
Кимане. Той бе кимнал от свое име, както и от името на Бела.
на бегом фоайето и се втурна в тунела. Всички - жени, мъже,
Йод-повидонът, с който Вишъс намаза издутия корем на Бела,
догени, дори Рот - бързаха да отскочат от пътя му, за да не се
имаше ръждивооранжев цвят.
превърнат в кегли за боулинг.
- Тя добре ли е? - отчаяно промълви Бела. - Детето ни...
Откри Бела в същата тази стая в тренировъчния център, ле
Доктор Джейн се наведе над нея.
жаща върху същата болнична кушетка, на която лежеше той
- Погледни ме.
сега. Появи се насред поредната контракция и бе принуден да
