Погледите на двете жени се срещнаха.
гледа как тялото й се сгърчва, сякаш нечии гигантски ръце я
- Ще сторя всичко по силите си, за да спася и двете ви. От
бяха заклещили в желязна хватка. Когато болката я поотпусна,
теб искам само да се успокоиш, това е твоята работа сега. Успо
тя си пое дълбоко дъх, а после го погледна и му се усмихна
кой се и ме остави да свърша онова, в което ме бива най-много.
немощно. Протегна ръце към него и той начаса захвърли оръ
Дишай дълбоко.
жията си върху покрития с линолеум под.
Зейдист си пое дъх заедно със своята шелан... а после видя
- Ръцете! - излая доктор Джейн. - Измий си ръцете, преди
как клепачите на Бела неочаквано потрепват и тя вперва стран
да се приближиш.
но съсредоточен поглед в тавана. Преди Зи да успее да я попита
Зи кимна и отиде право при дълбоките умивалници, които
какво гледа, тя затвори очи.
се пускаха с педал. Насапуниса ръце и ги търка, докато кожата
В продължение на един миг на неописуем ужас, Зи си помис
му не придоби розов цвят, след което ги избърса в една синя
ли, че те никога вече няма да се отворят, а после тя каза:
хирургична кърпа и се втурна при Бела.
- Направи всичко възможно, за да я спасиш.
Дланите им едва се бяха докоснали, когато я връхлетя след
Думите и го смразиха - Бела очевидно не вярваше, че ще
ващата контракция. Бела стисна ръката му толкова силно, че
преживее раждането. И единственото, което имаше значение за
едва не я смаза, ала Зи не го беше грижа. Приковал погледа
нея, бе детето да оживее.
й в своя, докато тя се напрягаше, той би сторил всичко, за да
- Моля те, не ме оставяй - простена той, докато доктор
облекчи болката й... в този момент на драго сърце би отрязал
Джейн правеше първия разрез.
собствените си топки. Не можеше да повярва, че заради него тя
Ала Бела не го чу. Тя бе изгубила съзнание, сякаш бе в лод
трябва да понесе подобно мъчение.
ка, която се бе отвързала и отплавала към по-спокойни води.
А после бе станало още по-зле. Контракциите бяха като на
Нала се роди в шест часа и двайсет и четири минути сутринта.
биращ скорост локомотив, а неговите релси - тялото на Бела.
- Живо ли е? - попита Зейдист.
По-тежки, по-дълги, по начесто. По-тежки, по-дълги, по начес-
Макар че сега се срамуваше да си го признае, беше попитал
то. Зи недоумяваше как Бела издържа. И ето че дойде момен
единствено защото се ужасяваше от мисълта Бела да се съвземе
тът, когато престана да ги издържа.
и да трябва да научи, че детето й се е родило мъртво.
Жизнените й показатели се сринаха. Пулс, кръвно наля
Докато доктор Джейн зашиваше Бела, Вишъс побърза да по
гане - всичко отиде по дяволите. Зи разбра колко сериозно
стави балона за обдишване над устата и нослето на новороде
е положението по това колко светкавично реагира доктор
ното, а след това я сложи на системи и направи нещо с ръцете и
Джейн. Спомни си системите, които тя включи на Бела, и как
краката й. В този миг той действаше също толкова бързо, кол
Вишъс се приближи с... по дяволите, хирургични инструмен
кото и неговата шелан.
ти и кувьоз.
Доктор Джейн си сложи нов чифт ръкавици, поглеждайки
- Зейдист?
първо към Бела, а после към него.
Той отвори очи и се върна в настоящето.
4 8
Д Ж . P . У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
49
- Искаш ли още обезболяващи? - попита Бела. - Изглеждаш
- Няма за какво. Наистина. Така, а сега защо ние останалите
сякаш страдаш от нетърпима болка.
не вземем да ви оставим насаме?
- Не мога да повярвам, че оживя. Беше толкова мъничка.
Останалите започнаха да се разотиват, отправяйки пожела
ния за по-бързо оздравяване и предложения за помощ. Преди да
излезе, Рот поспря и се обърна към Бела.
Думите на Зи я объркаха, ала недоумението й трая само миг.
Тя стисна рамото на Зи още по-силно, ала кралят само кимна
Раждането... говореше за раждането. Тя помилва меката, къса
и затвори вратата след себе си.
коса на главата му, мъчейки се да го облекчи по някакъв начин.
Бела се прокашля.
- Да... да, наистина беше мъничка.
- Искаш ли да ти донеса нещо за...
Жълтите му очи обходиха останалите в стаята и той понижи
- Трябва да поговорим.
глас.
- Може да почака...
- Мога ли да бъда откровен?
- Докато си тръгнеш от имението? - Зи поклати глава. - Не.
Трябва да говорим сега.
- Разбира се.
Бела придърпа един стол на колелца и седна; милваше го по
- Интересуваше ме дали е жива единствено защото не исках
рамото, тъй като не можеше да вземе бинтованите му ръце в
да ти съобщят, че се е родила мъртва. Тя бе единственото, за
своите.
което ти се тревожеше... и не можех да понеса да я загубиш.
- Страх ме е. Ако не... ако не успеем да преодолеем тази
Бела сбърчи чело.
пропаст...
- Имаш предвид накрая?
- Мен също.
- Да... каза, че искаш тя да се спаси. Това бяха последните
Думите им увиснаха в тишината на облицованата с плочки
ти думи.
болнична стая и мислите на Бела отново се върнаха към деня на
Бела сложи ръка на бузата му.
раждането и мига, в който се бе събудила след цезаровото сече
- Мислех, че умирам и не исках да те оставя съвсем сам. Аз...
