ни в поредицата (при написването на която буквално ридаех) е
срещата между двамата братя след раждането на Нала. Фюри
Когато отвори вратата, той замръзна.
вече е поел по пътя към пълно възстановяване и е приел про
менената си роля на Примейл... а Бела и Нала са преживели
Тревата беше зелена, небето беше синьо... нарцисите бяха
жълти, а розите преливаха в дъга от багри. Сградите бяха черве
раждането, така че Зи също е в много по-добро състояние. Въп
ни, кремави, тъмносини...
реки това двамата си остават отчуждени. Поне докато Зейдист
Избраниците излизаха от стаите си, подхванали цветните си
не идва в къщата на Рив в планината, пеейки Пучини:
роби, и се озъртаха в почуда и вълнение.
Кормия излезе от Храма на Примейла. Прекрасното й лице
Фюри се изправи и сякаш гласът на близнака му, а не собствени
беше стъписано при гледката насреща й. Като го видя, притисна
те му крака го бяха вдигнали от креслото. Това беше благодарност
ръце до устата си и очите й бързо замигаха.
та, останала неизречена. Така изразяваше признателност за спасява
С вик подхвана разкошната си бледолилава роба и изтича към
нето си и уважение към изживения дотук живот. Беше ликуващият
него със сълзи, рукнали по страните й.
химн на горд баща, комуто липсваха думи да изрази своите чувства
Той я хвана, като скочи към него, и задържа топлото й тяло
пред брат си и можеше да се изкаже единствено чрез музиката.
притиснато до своето.
(„Свещена любов", стр. 472)
236
Д Ж . Р
П Ъ Т Е В О Д И Т К Л З А П О С В Е Т Е Н И
237
Ако се вгледате в книгата, ще забележите как на няколко мес
то сигурно ще предизвика прераждането на Дариъс. За пости
та подхвърлям, че има неща, които могат да бъдат разбрани и без
гането на тази цел Леш, като син на Омега (нещо, което знам
думи. Имам предвид сцени между Джон и Кормия, Фюри и Рот,
много отдавна), бе най-подходящият начин. Към края на „Спо
Фюри и Кормия. Исках те да доведат до този момент, в който
делена любов" Омега казва на Бъч: „Ти си същинско вдъхно
чувствата на Зи са твърде сложни и дълбоки за думи, затова той
вение, синко. Добре ще сториш, ако потърсиш своята плът и
пее, за да ги изрази. И онова, което той се опитва да каже, бива
кръв. Семействата трябва да бъдат заедно." (стр. 420). Омега
посрещнато по съвсем същия начин, по който е поднесено - ве
има предвид това как Бъч променя динамиката на войната. Тъй
личественото „благодаря ти", изречено в песен, е скрепено с пре
като в известен смисъл Омега наистина е „създал" Бъч и сега
гръдката на онзи, за когото е предназначено. Съвършено.
е оставен на неговата милост, той си дава сметка, че трябва да
Идеята за това, че понякога не са нужни думи, се появява и в
стори нещо, за да отвърне на заплахата, която ченгето предста
самия край на книгата. В тази сцена Фюри притиска Кормия до
влява за неговото оцеляване. И ето какво прави той - след съби
сърцето си, след като подхвърля, че церемонията по обвързва
тията в „Споделена любов" Омега се връща назад във времето
нето им може да се проведе в имението на Братството:
и създава Леш с една жена вампир. Леш не съществува преди
времето между „Споделена любов" и „Свещена любов" (това
Нататък думите му потънаха сред ръкопляскане и одобрител
разстояние от няколко месеца отразява провалилите се опити
ни възгласи от страна на Братството. Но Кормия схвана същест
на Омега да създаде потомство, които не са описани), ала в на
веното. Никога не беше виждал на лицето на жена по-красива и
чалото на книгата на Фюри той вече е създаден, когато Омега се
широка усмивка от нейната, докато бе вперила очи в него. Оче
видно беше схванала какво имаше предвид той.
връща в осемдесетте години.
От което, разбира се, за мен като автор веднага възникна
се разбере.
проблем. Да въведа изключително важен персонаж като Леш,
(„Свещена любов", стр. 474)
като обясня защо изведнъж всички го познават, просто няма
ше да се получи - това би изисквало твърде дълго изложение.
Това като че ли казва всичко за Фюри и Кормия.
С други думи, трябваше да разчупя правилата на абсолютното
А сега - няколко думи за Джон Матю и Леш.
време, което е различно от заменяемото време, което Скрайб
Едно от нещата, които особено харесвах у Джон Матю (кой
Върджин и Омега могат да променят, когато поискат. Абсолют
то е прероденият Дариъс) е това, че в по-ранните книги можех
ното време е провидението, което е в сферата на влияние на
да въвеждам някои аспекти от света на вампирите през неговите
бащата на Скрайб Върджин и Омега. Тази абсолютна истина
очи. Тъй като той не знае абсолютно нищо за тях, всичко, което е
и време в света на вампирите отразяват кулминацията от из
ново за читателя, е ново и за него. Освен това той придава чудес
борите, правени от играчите в тази вселена и книгите трябва
на свързаност на книгите - гледните точки се променят с всяка
да се развиват в него, в противен случай би се получила една
история и досега, щом веднъж приключа с една двойка герои, не
