Той отново потъна в размисъл. Опитваше се да осмисли думите ѝ.
— Защо? — попита Миа.
— Да, защо?
— Не знам, но има прекалено много съвпадения, нали? Какво е общото тук, Холгер?
— Църквата.
— Именно.
— Но… — удивляваше се Мунк.
— Знам, и аз не разбирам всичко. Тук има нещо гнило. Почти съм склонна да приема, че целта е да ни заблудят. Милион задънени улици. Давам си сметка колко глупаво звучи, но извършителят се справя отлично. Аз бих действала по същия начин.
Мунк я погледна изкосо.
— Разбираш какво имам предвид. Ако бях на негово място. Символите, които са навсякъде, промените в методологията. Кръжим в мъглата и ни разиграват напред-назад — както при тениса, нали?
— Тениса ли?
— В тениса който сервира, винаги има предимство. Стига да притискаш противника си през цялото време толкова силно, че едва да успява да върне топката, водиш. Ако не направиш грешка, ще спечелиш.
— Значи, убиецът бие сервиса?
— Да.
— Не знам дали разбирам връзката — въздъхна Мунк. — Тенис и убийство?
— О, всичко разбираш. Просто не искаш да признаеш заслугата ми. Всички идеи трябва да са твои.
— Да, такъв съм.
Той смигна, дояде си сандвича и избърса майонезата от брадата си със салфетка.
— Трябва да запаля цигара.
— А аз трябва да пропуша — въздъхна Миа. — Досадно е през цялото време да тичам след никотиновата ти зависимост.
— Sorry — отвърна Мунк, без да е искрен, и тръгна пред нея към задния двор.
— Само бърборя и опипвам в тъмното — призна тя, когато седнаха под отоплителната лампа. — Но, по дяволите, все нещо трябва да правим.
— Хубаво е да поиграем на топка — смигна Мунк.
— О, затваряй си устата — ухили се Миа. — Добре, няма да използвам повече спортни аналогии, но разбираш какво искам да кажа.
— Хаос.
— Точно така.
— По-подходящо е да се опише като хаос, отколкото като тенис.
— Да, да — съгласи се Миа. — Добре, нека да е хаос.
— Има голяма разлика между хаоса и тениса. Тенисът е прецизна игра.
— А това не е ли?
Мунк запали втора цигара.
— Хм, не и до този момент.
— Виждаш ли, значи донякъде съм права?
— Хаос е по-добре.
— О, Господи, държиш се детински.
— Как ще ограбиш банка, без да привлечеш вниманието?
— Като взривиш сграда от другата страна на улицата, знам — въздъхна Миа.
— Съжалявам — усмихна се Мунк и разтърка очи. — Седмицата беше дълга. Страшно се ядосах на адвоката днес. Дявол да го вземе, хората никога не поемат отговорност за собствените си действия. Какво ще правим оттук нататък?
— И аз щях да те попитам същото.
— Сектата?
— От само себе си се разбира.
— Да отидем с теб утре рано сутринта?
— Обезателно.
— Габриел в офиса ли е?
— Така мисля.
— Изпрати му съобщение. Помоли го да ги провери, за да имаме с какво да отидем при тях. Не помня как наричат себе си, но адресът им е на „Богерювайен“, в Бьолер.
— Готово. — Миа си извади телефона.
— Впрочем — поде Мунк, докато си палеше нова цигара от старата. — Какво каза току-що?
— Тенис?
— Да, ако първи биеш сервис, печелиш.
— Ако не сгрешиш…
— Това е добре идея — отбеляза Мунк.
— Разбира се — кимна Миа.
— И ние да окажем натиск — продължи той.
— Ще се опитам да измисля нещо.
— Опитай. А аз ще видя кои са тези проклети откачалки, които се домогват до парите ми.
Мунк стана.
— Тръгваш ли вече?
— Довечера ще гледам Марион. Заради сватбата. Има много неща за уреждане.
— Естествено. Поздрави Мириам.
— Непременно.
Мунк си загаси цигарата и излезе. Миа се поколеба дали все пак да не изпие една бира, но успя да преодолее желанието си и си поръча втора бутилка минерална вода. Извади химикалката и бележките си и ги разстла на масата пред себе си, както правеше, когато искаше да подреди мислите си. Преди виждаше всичко толкова ясно и много по-бързо. Когато умът ѝ бе най-остър, беше достатъчно да затвори очи и всичко се разиграваше в главата ѝ, но това бе отдавна. Произшествието на Трюван. Месеците, прекарани на остров Хитра. Сякаш пред ретината ѝ имаше воал. Сякаш мъгла обвиваше мозъчните ѝ клетки. Бяха ѝ наредили да си почива. Пълна и продължителна почивка. Да не се излага на никакво напрежение. В отговор на това тя бе започнала да се упоява. Почти до смърт. И сега се налагаше да си плати. Започна да пише по листовете. Опита се да остави химикалката да свърши работата. Да си състави система в лудостта. Беше почти болезнено да мисли. Две момиченца са мъртви. Други две са отвлечени. Отговорността е нейна. Мунк. Със сигурност имаше връзка с Мунк. Бе убедена в това. Или не? Това, което преди няколко години ѝ се отдаваше толкова лесно, изведнъж ѝ се струваше невъзможно. Не биваше да се Съгласява да си тръгва от острова. Трябваше да изпълни замисъла си.
Пак написа имената отгоре на листа. Паулине. Юхане. Каролине. Андреа. Шестгодишни. Започват училище през есента. Марко 10:14. Оставете децата да дохождат при Мене. Пътувам сама. Въже за скачане. По дърветата. Гората. Чисти дрехи. Спретнати телца. Шекспир. „Хамлет“. Училищни принадлежности. Ето, че потръгваше. Рине ЮВ. „Хьонефос“. Момиченцето не е открито. Пътувам сама.
