— Получихме писмо, адресирано до Лосанджелиското полицейско управление, за което се предполага, че е от него — каза Бош. — Твърдеше, че е невинен и че се е махнал, защото не искал да бъде несправедливо обвинен.
— Пощенското клеймо? — попита Хатърас.
— Беше тукашно — каза Бош. — Обявихме паспорта му за издирване. Ако е напуснал страната и се е върнал в Белфаст или е отишъл някъде другаде, значи го е направил без паспорта си.
— Мисля, че още е тук — каза Хатърас. — Усещам го.
Бош я погледна, после обърна очи към Балард.
— Кажи за уликите — каза Балард. — Как са били убити?
— Били са екзекутирани — каза Бош. — С пистолет за пирони от един от складовете на Галахър. Оръжието беше в гроба заедно с тях. Имаше следи, че гробът е изкопан с минибагер.
— Какво, по дяволите, е минибагер? — попита Масър.
— Багер с две колела, който може да се превозва в каросерията на пикап — каза Бош. — Някъде тук имам снимка да ти покажа. Работата е там, че гробът не е изкопан с лопата. Беше прекалено прецизен и бе ясно, че някои здрави скали са разцепени от нещо с по-голяма сила от лопата или кирка. Гробът се намираше достатъчно близо до асфалтирания път, за да може той да е отишъл дотам с минибагера и да го е използвал, за да свърши работата бързо. А една от първите машини, продадени от Макшейн след изчезването на семейството, е била тъкмо минибагер. Това можем да го докажем.
Извади една от папките по делото върху бюрото си и я запрелиства, търсейки снимка на машината. Междувременно продължаваше да говори.
— Успяхме да проследим въпросната продажба и купувачът ни позволи да изследваме минибагера. В нарезите на една от гумите все още имаше заседнало парче камък, което съвпадаше с креозота на мястото на гроба.
— И четиримата ли са били в един гроб? — попита Ролс.
— Да — каза Бош. — Това е било най-бързият начин да се направи. Дупката беше около метър и осемдесет на метър и двайсет и дълбока метър и двайсет. Родителите са били хвърлени вътре първи, а върху тях децата. Заедно с пистолета за пирони.
Намери брошура от „Машини под наем Шамрок“, на която се виждаше въпросният минибагер, и я подаде над преградата на Масър.
— Но това беше единствената връзка, която успяхме да направим с Макшейн, и тя не стигаше за заповед за арест — каза Бош.
— Ходи ли в прокуратурата с това? — попита Масър. — Аз бих предал материалите на тях.
— Направих го и май ми се иска да бях дошъл при теб — каза Бош. — Прокурорът, към когото се обърнах, каза, че искал нещо повече. Фактът, че Макшейн е продал минибагера, не доказвал, че той го е използвал, за да зарови семейството. Имаше дупки в причинно-следствената верига. Дворът за строителна техника не се охраняваше нощем. Някой би могъл да използва ключовете на Стивън Галахър, за да го отвори и да вземе минибагера за през нощта.
— Доста неправдоподобно — отбеляза Масър.
— И аз бях на същото мнение — увери го Бош. — Но не зависеше от мен. Казаха ми да намеря още доказателства… а аз не успях. Резервният план беше да намеря Макшейн, да го тикна в някоя стая и да го накарам да си признае. Но това така и не се случи и той още е на свобода. Така стоят нещата.
Като свърши с резюмето си, Бош зачака още въпроси и предложения от другите. Но всички мълчаха. Накрая Хатърас попита:
— При теб ли е още оригиналното писмо на Макшейн, в което твърди, че е невинен?
— Да — каза Бош. — Написано е на ръка върху бланка на компанията.
— Имах предвид тук ли е или в архива? — поясни Хатърас. — Бих искала да видя оригинала.
— Тук е — каза Бош.
Отвори най-дебелата папка, защото знаеше, че в нея са джобовете със снимките по случая. Писмото бе запечатано в един от тях. Той откопча скобите на папката, извади джоба с писмото на Макшейн и го даде на Хатърас.
Тя го разгледа за момент, хванала джоба за краищата с две ръце.
— Може ли да го извадя? — попита.
— Защо? — поинтересува се Бош. — Това е улика.
— Искам да го подържа — каза Хатърас.
— Било е обработено навремето, нали? — попита Балард.
— Да — каза Бош. — Няма отпечатъци, но подписът отговаря на този на Макшейн. Той го е пратил.
— Имам предвид, че тя може да го извади — каза Балард. — Щом е обработено.
— Предполагам — съгласи се Бош. — Давай.
Загледа как Хатърас отваря джоба и изважда документа. После го хвана по същия начин, с две ръце, без ръкавици. Но не го четеше. Бош видя, че очите й са затворени.
Той се обърна към Балард и я погледна озадачено. Но преди да е казал нещо, Хатърас заговори:
— Мисля, че казва истината.
— Какво? — попита Бош.
— Макшейн — поясни Хатърас. — Мисля, че е казвал истината, когато е написал, че е невинен, но не може да го докаже.
— Какви ги приказваш? — рече Бош. — Та ти дори не си прочела…
А после изведнъж загря. Но Балард заговори преди него.
— Хари, да оставим това за момент — каза тя. — Мисля, че ще е най-добре, ако сега всички се върнат към своите случаи, а аз ще разведа Хари наоколо да го запозная с обстановката.
Масър върна брошурата на Бош, а Хатърас му подаде писмото на Макшейн, прибрано отново в предпазния джоб.
Балард стана и каза:
— Да започнем със стаята за разпити.
