— Добре, Хари. Исках само да ти кажа, че нямах намерение да те разстройвам с онова, което казах.
— Не се тревожи, не си ме разстроила. Всичко е наред.
— Е, тогава искам само да добавя, че не вярвам да откриеш Финбар Макшейн. Не мисля, че е жив.
Бош се вгледа задълго в нея, преди да попита:
— Защо смяташ така?
— Не мога да го обясня — каза Хатърас. — Просто имам тези предчувствия. В повечето случаи са верни. Знаеш ли със сигурност, че той е още жив?
Бош хвърли поглед над преградата към работното място на Балард. Тя седеше и гледаше в екрана на компютъра си, но Бош можеше да познае, че ги слуша. Погледна пак Хатърас и каза:
— За сигурен, не съм. Последното потвърждение, че е жив, датира от три години след убийствата.
— И какво е то?
— Стивън Галахър имаше офисмениджър, първата му и най-дългогодишна служителка, Шийла Уолш. Три години след убийствата някой проникнал с взлом в дома й в Чатсуърт. Преровил документите в домашния й офис и бюрото й. Преместил едно преспапие и оставил отпечатъци.
— Финбар Макшейн.
Бош кимна.
— Тогава вече бях напуснал лосанджелиската полиция и работех по неразкрити случаи за Сан Фернандо. Но чух за обира от старата си партньорка Люси Сото. Върху него работели детективи от участъка в Девъншир. Шийла Уолш им казала, че няма представа какво може да е търсил Макшейн. Не мислела, че от офиса й е взето нещо ценно.
— Странна работа — отбеляза Хатърас.
— Да. Значи тогава е бил жив. Дали е жив сега можем само да гадаем.
— Аз вярвам на инстинктите си. Не мисля, че ще го намериш жив.
— Какво усещаш сега?
— В какъв смисъл?
— Зад теб е библиотеката на изгубените души. Шест хиляди неразкрити убийства. Те говорят ли ти нещо, пращат ли ти послания?
Преди Хатърас да измисли някакъв отговор, се намеси Балард:
— Хари.
Нищо повече, само името му, с тон като на майка, предупреждаваща детето си да престане с това, което прави.
Бош я погледна, после пак погледна Хатърас и каза:
— Имам работа за вършене.
После се прегърби над бюрото си, за да се скрие от полезрението й, както и от това на Балард. Отвори първия том на делото и погледна съдържанието. Разпитите на свидетели и показанията бяха в Том 3. Той се прехвърли на него и намери резюметата, които бе написал след три разговора с Шийла Уолш.
Шийла Уолш бе първата служителка, наета от Стивън Галахър, когато основал фирмата си за техника под наем през 2002 г., и продължила да работи в нея по време на разрастването й през следващите няколко години. Беше се превърнала в ключова фигура за разследването — обясняваше на Бош как се води бизнесът, отваряше книгите и проследяваше оборудването, продадено от Макшейн.
В „Шамрок“ имаше още трима служители, но Уолш бе най-важна за следствието. Другите трима бяха мъже, които работеха в складовете и в машинния двор. Уолш бе вътрешен човек и работеше в същите офиси като Галахър и Макшейн.
Бош препрочете резюметата на разговорите с Уолш и си записа името, рождената й дата и адреса й на един лист в джобното си тефтерче. После погледна над преградата към Балард и попита:
— Имам ли достъп до регистъра на МПС?
— Ъъъ, не — каза тя. — Само щатните полицаи имат. Какво ти трябва?
Бош откъсна листа от тефтерчето и й го подаде над преградата.
— Можеш ли да я провериш? Искам да знам дали още е на същия адрес.
— Да, изчакай един момент — каза Балард.
Бош я чу как трака по клавиатурата, за да отвори базата данни на МПС и да пусне търсене по името и рождената дата на Шийла.
— Настоящата й шофьорска книжка е със същия адрес.
— Благодаря — отвърна Бош.
Стана и опря ръце на преградата.
— Ще отидеш да я видиш ли? — попита тя.
— Да — каза Бош. — Мислех да започна оттам.
— Ще се оправиш ли сам?
— Разбира се. Но имам един въпрос. Навремето пратих много неща, които събрахме от семейната къща и от офиса, при веществените доказателства. Имам ли пълномощия да поискам да ги пратят тук, или трябва да го направиш ти?
— Вероятно аз. Но ще стане по-бързо, ако им кажем да ги приготвят, а после ти отидеш да ги вземеш. Зависи колко бързо ги искаш. Ако ги вземеш, вероятно ще ги получиш утре. Доставката дотук може да отнеме цяла седмица.
— Ще ги взема… ако ми позволят. Все още нямам документи.
— Знам номера на случая. Ще поръчам да ги приготвят и ще им кажа, че ще минеш сутринта да ги вземеш. Просто им покажи картата си на пенсиониран полицай. Това ще свърши работа засега. Трябва да отидеш на тукашната рецепция и да си запишеш час за снимка и вземане на отпечатъци. После ще получиш служебна карта.
— Добре. Благодаря. Още един въпрос: имам ли достъп до съблекалнята тук? Искам да се измия и да си сменя ризата.
— Още ли носиш резервни дрехи в колата си?
— Днес си взех. Знаех, че ще ходя в пустинята.
— Имаш достъп до съблекалнята и душовете. Но не мога да ти гарантирам, че ще има свободно шкафче за теб.
— Е, тук са само полицейски курсанти, нали? Аз не нося пистолет, а кой ще ми открадне портфейла?
