Пустинна звезда полностью

— Брат ми го няма — отвърна Оскар. — Освен това не говорим с ченгета. Адиос, пута.

Понечи да затвори вратата, но Балард протегна ръка и го спря.

— Наричаш някой, който иска да помогне на брат ти, курва?

— Да му помогнеш? Мамка му. Можеше да му помогнеш, когато той твърдеше, че не го е направил. Но не, вие гледахте само да го тикнете в пандиза.

— Искам да покажа нещо на майка ти. То може да е тъкмо онова, което ще изкара Хорхе от затвора. Ако искаш да си тръгна, ще си тръгна. Но другия път, като ходиш на свиждане при брат си, му кажи, че съм идвала, а ти си ме отпратил.

Оскар не помръдна, нито проговори. После майка му му зашепна нещо. Балард знаеше достатъчно испански, за да разбере, че тя пита сина си какво иска тази жена. Госпожа Очоа я бе чула, че споменава името на Хорхе.

Оскар не отговори. Обърна се пак към Балард и й направи място да влезе.

— Покажи й го — каза той.

Балард пристъпи вътре. Беше прекарала предната нощ в изучаване на делото, което бе взела от Северния холивудски участък. Първата й работа на сутринта беше да се опита да издири семейството на Олга Рейес. Но то, изглежда, бе напуснало Лос Анджелис след убийството й и Балард още не бе успяла да ги открие. Най-голямото й постижение бе една съседка, която каза, че мисли, че семейството заминало за Тексас.

Така че й оставаше да работи само по линия на Хорхе Очоа, ето защо сега се намираше в къщата на майка му в застроен след Втората световна война парцел в Сънланд.

Въведоха я в малка скромно обзаведена гостна, където тя веднага забеляза признаци, че е на прав път. По стените висяха в рамки няколко картини и скици, които приличаха на затворническо изкуство. Всички бяха направени върху амбалажна хартия и подписани с молив.

— Да не би Хорхе да е искал да стане художник? — попита тя.

— Той е художник — отвърна Оскар. — Покажи й каквото имаш и си върви.

Балард се подразни на себе си, че не е обмислила добре въпроса.

— Добре — каза тя. — Кажи на майка си, че ще й покажа снимка на едно бижу и искам да знам дали го е виждала преди.

Докато Оскар превеждаше, Балард свали раницата от рамото си и я отвори на пода. Извади една папка, съдържаща цветна снимка на гривната с висулката-палитра с размери 20х25 см, която бе разпечатала тази сутрин вкъщи. Връчи я на Оскар, за да я предаде на майка си. Искаше да заинтересува и него.

Оскар отвори папката и се взря в снимката заедно с майка си. Балард наблюдаваше жената за реакция и разбра по очите й, че я е познала.

— Виждала я е — каза бързо Балард.

Оскар и майка му размениха няколко думи и Оскар преведе:

— Тя казва, че е на брат ми. Подарил я е на Олга, защото се обичали. Къде я намерихте?

Балард знаеше, че въпросът идва от него, така че отговори:

— В момента не мога да ти кажа. Но мисля, че с нейна помощ брат ти ще излезе от затвора.

— Как?

— Мисля, че мога да докажа, че някой друг е убил Олга.

Изведнъж коравата черупка на Оскар се пропука и Балард видя в очите му надежда и страх. После той се извърна и преведе за майка си.

— Диос мио — промълви тя. — Диос мио.

Посегна, сграбчи ръката на Балард и почти изстена:

— Моля!

Твърдата черупка на Оскар се върна на мястото си и той каза:

— Дано не се ебавате с нас.

— Не — отвърна Балард. — Питай майка си дали знае откъде Хорхе е взел гривната.

Размяната на думи на испански бе бърза.

— Не знае — каза Оскар.

— Ами висулката? — попита Балард.

Този път отговорът нямаше нужда от превод. Жената поклати глава. Балард погледна Оскар и попита:

— А ти?

— Какво искате да кажете?

— Брат ти беше ли от Вайнландските момчета?

— Не, но вашите хора на процеса доста се постараха да изглежда така.

— Интересува ме откъде Вайнландските момчета си взимат верижките.

Оскар не отговори, разколебан от гангстерското правило да не се говори за бандата пред полицията. Можеха да го убият за това.

— Знаеш ли какво означава „произход“? — попита Балард. — Освен майка ти да разпознае гривната като принадлежаща на брат ти, може да се наложи да установя откъде я е взел Хорхе. Тогава ще имам две потвърждения, когато отида в прокуратурата.

— Той не беше гангстер — каза Оскар. — Беше художник.

От прегледа си на делото Балард знаеше, че обвинението е представило снимки на улично изкуство, приписвано на Хорхе Очоа, и ги е използвало, за да намекне за негова връзка с бандата. Това бе подмолен начин да манипулират представата на журито за него.

— Ще ви оставя визитката си — каза Балард. — Ако се сетите за нещо, например за някой местен магазин, откъдето Хорхе може да е взел гривната, обадете ми се.

— Аз не говоря с ла полиция — заяви Оскар.

— Дори ако това може да помогне на брат ти да докаже, че не е убил Олга?

Оскар си замълча. Балард погледна майка му и каза:

— Грациас, сеньора. Естаре ен контакта.

Веднага щом се върна в колата си Балард извади телефона и позвъни на Хари Бош. Адреналинът бе закипял във вените й в момента, когато майката на Хорхе Очоа бе познала гривната. Балард трябваше да каже на някого за обрата в случая и Бош бе първият й избор.

Но отново се включи гласовата поща.