- Виждам, че с бебето сте стигнали благополучно до града - каза Уей на Грейси.
- Да. Беше много мило от ваша страна, че спряхте.
Боби Том й хвърли остър, въпросителен поглед. Тя го подмина и обясни на Натали и Антон как двамата с Уей са се срещнали. Освен това им го представи, след като Боби Том не даваше признаци, че възнамерява да го стори.
Напрежението между майка и син беше толкова осезаемо, че Грейси почти чуваше във въздуха свистене като от опъната струна. Уей обясни на присъстващите с глас, който звучеше леко пресилено излиятелен.
- Недалеч оттук имам апартамент. Когато се отбих в ресторанта преди малко и видях госпожа Дентън да седи сама, я убедих да ми позволи да й правя компания, но вече ще трябва да вървя. - Обърна се към спътницата си, улови ръката й и я разтърси. - Беше ми приятно да ви видя, госпожо Дентън, както и всички вас. - Кимна и излезе от ресторанта.
Грейси рядко беше чувала по-неубедително извинение. Видя, че погледът на Сузи проследи Уей, докато той си проправяше път през масите, а после пое по тротоара.
Тъй като Боби Том продължаваше да се изживява като глухоням, тя пое инициативата да покани Сузи да се присъедини към тях.
- Тъкмо ни сервираха десерта. Да помолим ли сервитьора да донесе още един стол?
- О, не. Не, благодаря ти... трябва да тръгвам.
Боби Том най-после проговори.
- Малко е късно да шофираш сама до вкъщи.
- Ще пренощувам тук. С една приятелка ще присъстваме на симфоничен концерт в Центъра по изкуствата.
- Коя приятелка?
Грейси направо виждаше как Сузи се свива и рухва под силата на неодобрението му и му беше бясна, задето така я измъчваше. Ако майка му искаше да се вижда с господин Сойър, това си беше нейна работа, а не негова и Сузи би трябвало да му каже. Но в този момент тя изглеждаше повече като дете, докато Боби Том се бе вживял в ролята на строг, критичен родител.
- Не я познаваш. - Ръката на Сузи се стрелна към косата й. -Е, довиждане на всички, насладете се на десерта си. - Напусна забързано ресторанта, а когато стигна до тротоара, зави наляво, в противоположна посока на тази, в която бе поел Уей Сойър.
Сърцето на Сузи блъскаше диво в гърдите й. Имаше чувството, че току-що са я заловили в изневяра и знаеше, че Боби Том никога няма да й го прости. Втурна се по тротоара, избягвайки двойки с бебета и групи японски туристи. Ниските токчета на дълбоко изрязаните й обувки, в кафяво и черно, отекваха върху неравните плочи в трескав каданс. Беше изминал близо месец от онази забранена нощ, която двамата с Уей прекараха заедно, и оттогава вече нищо не беше същото.
Спомняше си колко нежен беше той с нея на следващата сутрин, въпреки осъдителното й мълчание. Докато пътуваха с колата към игрището за голф, той й каза, че никога-повече няма да я докосне, но би искал да я вижда. Тя се държа, като че ли нямаше избор - все едно той щеше да затвори „Росатех", ако не направи това, за което настоява - ала тайно в сърцето знаеше, че не е истина. Въпреки коравата му фасада, подобна жестокост не бе в природата му.
В крайна сметка тя продължи да се среща с него. Докато помежду им нямаше физически контакт, тя си казваше, че това не е предателство, така че нямаше да навреди никому. И тъй като не можеше да признае пред себе си истината, си позволи да се преструва, че е с него против волята си. Докато играеха голф, разговаряха за градините си и пътуваха из щата, за да се срещат с деловите му партньори, тя играеше ролята на неохотна домакиня, като че ли съдбата на Телароса лежеше на раменете й. И той, понеже държеше на нея, я оставяше да се опитва да се заблуждава.
Но случилото се преди малко бе сложило край на това. Само за няколко минути крехкият свят на илюзии, който си бе изградила, се разби на парчета. Господ да й прости, тя искаше да бъде с него. Времето, прекарано с него, беше като ярки, цветни щрихи върху монотонната и скучна картина на ежедневието й. Той я караше да се смее, да се чувства отново млада. Караше я да вярва, че в живота все още има обещания и надежда, запълваше мъчителната й самота. Но позволявайки му да стане толкова важен за нея, тя бе предала брачните си клетви и сега безчестието й бе станало достояние на единствения човек на тази земя, от когото най-много искаше да скрие слабостта си.
Портиерът я пусна в сградата, където живееше Уей, и тя взе малкия асансьор до апартамента му. Затършува в чантата си за ключа, който й бе дал, но преди да го пъхне в ключалката, вратата се отвори.
Върху лицето му бе изписано същото мрачно изражение, което помнеше от ранните им срещи и тя почти очакваше да чуе някое язвително подмятане, ала вместо това той затвори вратата и я притегли в обятията си.
- Добре ли си?
Само за миг Сузи си позволи да отпусне глава върху гърдите му, ала дори тази кратка утеха беше предателство към Хойт.
- Не знаех, че той ще е там - отрони тя, когато се отдръпна. - Беше толкова неочаквано.
- Няма да му позволя да те тормози заради това.
- Той е мой син. Не можеш да му попречиш.
Уей пристъпи до прозореца, подпря длан на стената и се загледа навън.
