Неговият тъндърбърд беше паркиран на сянка. Сега капакът на двигателя бе вдигнат и Боби Том се беше навел под него. Грейси се втурна към колата.
- Свърши ли с упражненията?
Боби Том изправи глава толкова рязко, че я удари в капака, а „Стетсън"-а му се килна настрани. Той изруга тихо и го намести.
- Гърбът ми нещо е схванат, затова реших да отложа упражненията за довечера.
На нея гърбът му й изглеждаше съвсем наред, но предпочете да се въздържи от коментар. Не каза нищо и за опита му да отпраши, преди тя да се е върнала от ресторанта.
- Нещо не е наред с колата ли?
- Не иска да запали.
- Дай да погледна. Разбирам малко от двигатели.
Той я изгледа недоверчиво.
-Ти?
Тя не му обърна внимание, само остави мократа торбичка върху калника, надникна под капака и вдигна капачката на разпределителя.
- Мили Боже, май си изгубил ротора си. Чакай да проверя. Може да имам един тук... - Отвори чантата си. - Да. Имам точно това, което ти трябва.
Подаде му малък ротор, точно за този модел „Тъндърбърд", заедно с двата болта за закрепването му към капачката на разпределителя. Дори бе взела и швейцарското си ножче, за да може да затегне отново капачката. Всичко това беше грижливо прибрано в найлоново пликче, което бе взела от хотелската стая.
Боби Том се взираше изумено в пликчето, сякаш не можеше да повярва на очите си.
- Увери се, че всичко е добре затегнато - додаде тя услужливо. - В противен случай може да възникнат проблеми. - Без да дочака отговора му, взе торбата с портокаловия сок, заобиколи забързано автомобила, плъзна се на седалката си и заби нос в пътната карта.
След малко цялата кола се разтресе, когато той хлопна капака. Разбра, че е много ядосан по забързаните му стъпки по асфалта. Боби Том стисна рамката на прозореца от нейната страна толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Когато най-накрая заговори, гласът му звучеше много тихо и много сърдито:
- Никой не си позволява да пипа моя тъндърбърд.
Тя прехапа леко долната си устна.
- Съжалявам, Боби Том, зная, че обичаш тази кола и не те обвинявам, че си толкова ядосан. Колата е страхотна. Наистина. Заради това трябва да съм честна с теб и ще ти призная, че съм способна да я повредя много повече, ако отново се опиташ да ми извъртиш някой номер.
Веждите му отхвръкнаха нагоре и той се вторачи невярващо н нея.
- Да не би да заплашваш да повредиш колата ми?
- Опасявам се, че да - заговори тя с извинителен тон. - Господин Уолтър Карни, Бог да даде мир на душата му, преди да почине живя осем години в старческия дом „Сенчести поляни". Преди да се пенсионира, е притежавал автосервиз в Кълъмбъс. От него научих доста за автомобилите, включително и за това как могат да се повредят, за да не потеглят. Разбираш ли, в „Сенчести поляни" имахме проблеми с един социален работник, който ни посещаваше по няколко пъти месечно. Постоянно разстройваше обитателите на дома.
- И двамата с този господин Карни сте повреждали колата му.
- По-точно аз трябваше да върша цялата работа, понеже господин Карни страдаше от артрит в остра форма.
- И сега възнамеряваш да използваш специалните си умения, за да ме изнудваш.
- Не е нужно да казвам, че идеята много ме притеснява. От друга страна съм поела отговорност към студиото „Уиндмил".
Очите на Боби Том направо изпускаха искри.
- Грейси, единствената причина да не те удуша на мига, въпреки че веднага щом чуе моята история, съдията моментално ще ме освободи, е защото онези акули от кабелните мрежи ще превърнат цялата нелепа история в телевизионен сериал.
- Аз просто трябва да си върша работата - рече тя тихо. - А ти не бива да ми пречиш.
- Съжалявам, скъпа. Двамата с теб бяхме дотук.
Преди да успее да го спре, той отвори вратата, вдигна я на ръце и я остави насред паркинга. Тя тревожно извика:
- Нека да поговорим!
Той не й обърна внимание, а отиде до багажника и извади куфара й.
Тя се втурна към него.
- Ние сме разумни хора. Сигурна съм, че можем да постигнем компромис. Сигурна съм, че...
- Сигурен съм, че не можем. От хотела ще ти повикат такси. - Пусна куфара й на асфалта, качи се в тъндърбърда, запали двигателя и го форсира.
Без да му мисли, Грейси се хвърли на асфалта пред гумите на тъндърбърда, като здраво стисна очи.
Дългите, натежали като олово секунди продължаваха да се нижат. Топлината от асфалта проникваше през торбестата й жълтокафеникава рокля. От миризмата от ауспуха й се зави свят. Тогава усети как сянката му надвисна над нея.
- Ако искаш да запазиш живота си, ние с теб трябва да сключим сделка.
- Каква сделка? - Тя си позволи да отвори очи.
- Ще престана с опитите да се отърва от теб...
- Това е справедливо.
- ...ако до края на пътуването правиш само това, което ти кажа.
Докато се изправяше на крака, Грейси се замисли върху предложението.
- Не вярвам това да свърши работа - поде предпазливо. - В случай че никой не ти го е казвал досега, трябва да знаеш, че невинаги се държиш отговорно.
Той присви очи под периферията на „Стетсън"-а си.
