Рай в Тексас полностью

Боби Том я стрелна с поглед и устните му се извиха в едва доловима усмивка. Тя се разшири, когато той отново насочи вниманието си към пътя.

- Е? - изгледа го тя любопитно.

- Наистина ли искаш да знаеш?

- Само ако ми кажеш истината вместо всички онези измишльотини, с които баламосваш останалите.

Той побутна нагоре периферията на „Стетсън"-а си.

- Много отдавна една моя приятелка ме цапардоса по главата с дело за бащинство. Макар да бях съвсем сигурен, че бебето не е мое, направих всички кръвни тестове. Оказа се, че виновникът е старото й гадже, но тъй като той е истински кучи син, реших малко да й помогна.

- Дал си й пари? - Грейси бе наблюдавала достатъчно дълго как действа Боби Том, за да го опознае.

- Защо едно невинно дете да страда, ако баща му е негодник? -Той сви рамене. - Това се разчу и се превърнах в лесна мишена.

- И последваха още дела за бащинство?

Боби Том кимна.

- Чакай да отгатна. Вместо да се съдиш с тях, ти си уреждал издръжките.

- Уредих няколко попечителски фонда, само колкото да покрият най-необходимото - защити се той. - По дяволите, имам повече пари, отколкото мога да изхарча, а и всички те подписаха документи, потвърждаващи, че не съм бащата. Така че какво лошо има?

- Предполагам, че няма нищо лошо. Но не е честно. Не би трябвало да плащаш заради чужди грешки.

- Нито пък хлапетата трябва да плащат.

Тя се зачуди дали си мисли за трагедията на собственото му детство, ала изражението му бе неразгадаемо.

Боби Том натисна бутоните на телефона в колата и вдигна слушалката до ухото си.

- Бруно, нали не те събудих? Добре. Виж какво, нямам номера на Стив Крей. Нали нямаш нищо против да му се обадиш и да му кажеш да подготви „Барон" за полет до Телароса утре. -

Гой навлезе в лявата лента. - Добре. Да, мисля да попилотирам малко, докато не работя. Благодаря, Бруно.

Остави слушалката и си зататаника „Лъкенбах, Тексас".

- „Барон"? - заекна Грейси, когато отново си върна дар словото.

- Един малък класически турбо самолет. Държа го на летището на половин час път от къщата ми в Чикаго.

- Искаш да кажеш, че можеш да пилотираш?

- Не съм ли ти го споменал?

- Не - рече тя слисано. - Не си.

Той се почеса отстрани по главата.

- Да видим, изкарах курсовете за пилот... предполагам, че беше преди около девет години.

- Значи имаш собствен самолет? - процеди Грейси през стиснати зъби.

- Малка сладка играчка.

- И свидетелство за пилот?

- Определено.

- Тогава защо трябваше да пътуваме с кола.т Телароса?

Той доби обидено изражение.

- Просто така реших. Това е всичко.

Грейси зарови лице в шепи и се опита да си представи ободряващата душата й картина как той лежи проснат насред пустинята, докато лешояди ръфат червясалите му меса, а мравки лазят в кухите му очни орбити. За съжаление въображението й ис достигна, за да изрисува по-зловеща гледка. За пореден път той бе направил точно това, което искаше, без да се съобразява с никой друг.

- Онези жени не подозират какви късметлийки са - промърмори тя.

- За какви жени говориш?

- За всички онези, които са извадили късмет да се провалят на футболния тест.

Боби Том се изхили, запали пура и отново затананика „Лъкенбах, Тексас".

Насочиха се на югозапад от Далас покрай безкрайни пасища с добитък и сенчести орехови градини. Докато пейзажът ставаше все по-хълмист и скалист, Грейси все по-често виждаше ферми, пригодени за туристи, мяркаха се и диви животни: пъдпъдъци, големи сиви зайци и диви пуйки. Телароса, както я информира Боби Том, се намираше в най-отдалечената хълмиста част на Тексас, на стотици километри сред пущинака. Заради относителната си изолираност, градът не беше от преуспяващите като Кървил и Фредериксбърг.

В разговора си с Уилоу тази сутрин работодателката й бе наредила да заведе Боби Том направо в Ланиър - малко ранчо за коне, разположено на няколко километра източно от покрайнините на града, където щяха да заснемат по-голямата част от филма, така че Грейси щеше да види града чак вечерта. Тъй като Боби Том явно знаеше къде се намира мястото, описано й от Уилоу, тя реши, че няма смисъл да му чете на глас картата.

Отбиха от лъкатушещото шосе по тесен асфалтиран път.

- Грейси, този филм, който ще снимаме... Може би няма да е зле да ми разкажеш малко за него.

- Като например? - Тя искаше да изглежда възможно най-добре, когато пристигнат, и сега ровеше в чантата си за гребена. Сутринта си бе облякла тъмносиния костюм, така че щеше да има съвсем професионален вид.

- Ами, като за начало да ми кажеш нещо за сюжета.

Ръцете й замръзнаха.

- Да не искаш да ми кажеш, че не си чел сценария?

- Така и не стигнах до него.

Тя затвори чантата си и го изгледа изучаващо. Защо един явно интелигентен мъж като Боби Том ще приеме роля във филм, без дори да е чел сценария? Толкова ли е нехаен? Знаеше, че не е особено ентусиазиран от проекта, но въпреки това очакваше той да прояви поне малко интерес. Трябваше да има причина, но как бе възможно...

В този миг я осени ужасно подозрение, от което направо й прилоша. Протегна се инстинктивно и постави длан върху горната част на ръката му.

- Ти не можеш да четеш, нали, Боби Том?