След това двамата почистиха кухнята в пълно мълчание. Грейси нито веднъж не го погледна, а и той беше прекалено ядосан и въобще не му се искаше да говори. Как, по дяволите, бе могла да остане девствена толкова дълго? Нима не разбираше, че е твърде чувствена, за да си забранява едно от най-основните удоволствия в живота?
Чудеше се дали е по-бесен на нея, или на себе си. Трябваше да призове целия си самоконтрол, за да не разкъса онези миниатюрни бикини и да не се възползва от това, което му се предлагаше. И защо не го направи? Защото тя беше Грейси Сноу, дявол да го вземе, а той много отдавна се бе отказал да чука само от милосърдие. Всичко беше дяволски сложно.
В този миг взе решение. Явно сексуалното му желание се бе завърнало с пълна сила и той щеше да отлети за Далас в мига, в който имаше възможност. А когато се озовеше там, възнамеряваше да се обади на една красива разведена позната, която обичаше свободния и лесен живот без усложнения, също толкова, както и самият той. Много повече се интересуваше от това да я съблекат гола, отколкото от разни романтични вечери на свещи с дълги и отегчителни разговори. И след като престанеше да живее като монах, повече нямаше да се изкушава от Грейси Сноу.
Спомни си, че не беше извадил куфара й от багажника на своя тъндърбърд, както й бе обещал. Излезе от караваната и видя, че край оградата за конете се бяха събрали неколцина от членовете на снимачния екип. Зарадва се, че бяха достатъчно далече, за да му се налага да обяснява защо е оплескан със засъхнал сладолед.
Веднага щом отвори багажника на колата, чу един провлачен глас зад гърба си.
- Виж ти, виж ти. Аз пък си помислих, че вони така от някое кучешко лайно. Каква е тази гадост по теб?
Боби Том измъкна куфара, без да поглежда назад.
- Радвам се да те видя, Джимбо.
- Само Джим.
Боби Том се извърна бавно и се озова лице в лице със стария си враг. Джимбо Такъри изглеждаше все така грамаден и тъп, както винаги, дори и в униформа. Тъмните му гъсти вежди почти се сключваха над очите му. Още имаше и същата онази леко набола брада, която Боби Том можеше да се закълне, че помни едва ли не от детската градина. Шефът на полицията не беше глупав - Сузи му бе казала, че си върши добре работата, откакто Лутър го бе назначил, - но определено приличаше на глупак с якото си плещесто телосложение и голяма глава. Освен това имаше твърде много зъби и демонстрираше всеки от тях с мазната си усмивка, която изкушаваше Боби Том да опита умението на юмрука си в областта на челюстната хирургията.
- Струва ми се, господин кинозвезда, че ако сега дамите можеха да те видят, едва ли щяха да те помислят за толкова неотразим жребец.
Боби Том го изгледа раздразнено.
- Не ми казвай, че още те е яд заради Шери Хопър. Та това беше преди петнайсет години!
- Разбира се, че не. - Полицейският началник се приближи бавно и качи крака си върху бронята на колата. - Точно сега съм ядосан, задето застрашаваш сигурността на жителите на този град, като бръмчиш наоколо с колата си, на която единият фар е счупен. - Измъкна един розов бележник, ухили се широко и започна да пише фиш за глоба.
- Какъв счупен фар... - Боби Том млъкна. Не само, че предният му ляв фар бе счупен, но и парченца от стъклото се бяха пръснали по земята, подсказвайки му съвсем ясно кой го бе сторил. - Ти, кучи...
- По-кротко, Би Ти. Докато си тук, ще трябва да внимаваш как разговаряш с представителите на закона.
- Ти си направил това! Ти, копеле проклето!
- Здравей, Би Ти. Здравей, Джим.
Химикалката на Джимбо застина във въздуха, той се извърна и се ухили на тъмнокосата жена с подрънкващи сребърни гривни, изникнала ненадейно зад тях. Откакто Боби Том бе пристигнал вчера, в старанието си да привлече вниманието му, Кони Камерън - жената, която работеше във фургона на кетъринга и старо негово гадже - бе направила всичко възможно да привлече вниманието му, с изключение на това да се съблече пред него. Сега, като забеляза влюбените искри, танцуващи в очите на Джимбо, той осъзна примирено, че го очакват допълнителни неприятности.
- Здравей, скъпа. - Джимбо докосна с устни нейните. - След няколко минути смяната ми свършва и си мислех да те изведа на вечеря. Хей, Би Ти, чули, че двамата с Кони се сгодихме? Сватбата ще бъде в Деня на благодарността и очакваме страхотен сватбен подарък от теб. - Джимбо го удостои със самодоволната си усмивка и с усърдие поднови писането на фиша.
- Поздравления.
Кони изпиваше Боби Том със зажаднял поглед.
- Какво ти се е случило? Имаш вид, сякаш си се търкалял в кочина.
- Не съвсем.
Тя го изгледа подозрително, но преди да успее да продължи с разпита, Джимбо шляпна фиша в дланта му.
- Можеш да го платиш в кметството.
