- Какво е това? - попита Кони.
- Трябваше да глобя Би Ти. Кара със счупен фар.
Кони погледна първо фара, след това разпилените по земята счупени стъкла. С възмутено изражение измъкна фиша от пръстите на Боби Том и го скъса на две.
- Забрави, Джим. Няма пак да започваш старата вражда с Би Ти.
Джимбо изглеждаше сякаш всеки миг ще експлодира, но на Боби Том му беше ясно, че полицаят не искаше да го прави пред възлюбената си. Вместо това обгърна рамото й и рече:
- По-късно ще говорим, Дентън.
~ Нямам търпение.
На сбогуване Джимбо му хвърли един изпепеляващ поглед и отведе Кони. Боби Том остана да се взира в скъсаните парченца от фиша, лежащи в прахта. Определено имаше чувството, че Кони не му бе направила услуга.
-
- Защото това не е твоя работа, дявол да го вземе, ето защо. -Боби Том затръшна вратата по-силно от необходимото, докато излизаше от колата.
Грейси бе толкова обидена от ината му, че дори не погледна към къщата, когато го последва по алеята. Той беше току-що изкъпан, облечен в синя памучна риза на карета, с навити до лактите ръкави. С идеално избелелите джинси и перленосивия „Стетсън" приличаше на модел, рекламиращ маркови облекла, докато тя бе принудена да се напъха в изпомачкана маслиненозелена размъкната пола и блуза, която бе купила в миг на умопомрачение, решавайки (както винаги погрешно), че е истински образец на спортен дизайн.
След случилото се между тях в караваната, сега изпитваше неистовото желание да се скара с него. Цялото удоволствие беше едностранно, а не това искаше тя. Искаше да дава, не само да получава, но много се боеше, че той ще започне да гледа на нея като обект на съжаление. Като се има предвид как му се бе хвърлила на врата миналата нощ и това, което се бе случило този следобед, какво друго би могъл да си помисли?
Преминавайки в тръс, тя най-сетне успя да го настигне.
- Аз последна карах колата.
Той я изгледа сърдито изпод ръба на стетсъна си.
- Ти не си счупила фара.
- Тогава защо не ми кажеш как е станало?
- Няма да говоря повече за това.
Грейси тъкмо се канеше да го притисне, когато вниманието й бе привлечено от къщата. Семплата бяла дървена постройка изглеждаше толкова различно от чикагската му резиденция, че й беше трудно да повярва, че двата имота имат един и същ собственик. Четири боядисани бетонни стъпала водеха към верандата с бели перила, с дървена люлка и метла, подпряна близо до вратата. Широките дъски по пода бяха боядисани в същото тъмно зелено, както и входната врата. Двойните френски прозорци бяха без капаци и гледаха право към орехите в двора. Нямаше нито месингови фенери, нито бляскави брави, които да украсяват фасадата. Къщата беше малка, солидна и удобна.
И тогава Боби Том отвори входната врата, за да влезе Грейси вътре.
- Господи!
Той се засмя.
- Секва ти дъхът, нали?
Изпълни я чувство на удивление, докато оглеждаше преддверието, приличащо на бонбонена кутия. С благоговение направи три крачки в дневната отляво.
- Красиво е.
- Предположих, че ще ти хареса. При повечето жени е така.
Грейси имаше чувството, че се е озовала в куклена къща за възрастни - един изящен свят в пастелно розово и кремаво, с преобладаващи нюанси на нежно лилаво и най-бледия оттенък на морско зеленото. Воланите, цветните мотиви и дантелите биха изглеждали прекалени, но всичко бе подбрано с такъв изискан вкус, че й се прииска да се сгуши в едно от креслата с дамаска на бели и розови райета, с чаша ментов чай, ангорска котка и роман от Джейн Остин.
Стаята ухаеше на рози. Ръцете я засърбяха да докосне ефирните дантелени завеси, лъскавия кретон, кристалите и позлатата. Искаше й се да погали светлосините копринени възглавнички с ресни по краищата, да прокара пръстите си през панделките, придържащи покривката за маса с десен на цветя. Дали наситеното сладко ухание на пръст идваше от пищната папрат, висяща от бялата плетена кошница между двата прозореца? Дали пшеничените стръкове и изсушените рози, кацнали върху полицата на камината, ще изпукат под пръстите й?
В следващия миг сърцето й подскочи, когато Боби Том пристъпи в средата на стаята. Би трябвало да изглежда глупаво сред цялата тази изящна обстановка, но вместо това никога не бе имал толкова подчертано мъжествен вид. Контрастът между нежния финес на стаята и грубата му безкомпромисна сила караха сърцето й да се разтопи. Само един мъж, който не се съмнява в своята мъжественост, можеше да се разхожда с такава увереност в толкова женствена обстановка.
Той захвърли „Стетсън"-а си върху мекия диван и наклони глава към портала с дъговиден свод в дъното на стаята.
- Ако наистина искаш да си напълниш очите, хвърли един поглед на спалнята ми ето там.
Изминаха няколко секунди, преди да се насили да откъсне поглед от него. Краката й трепереха, докато вървеше надолу по тесния коридор, боядисан в перленорозово, като вътрешността на раковина. Пристъпи в стаята и се спря на прага, толкова смаяна, че дори не разбра, че Боби Том е застанал зад гърба й, докато той не заговори.
- Давай. Кажи какво мислиш.
