- През годините съм излизал с много жени. Сега търся нещо малко по-различно. Малко по-близо до дома. - Говореше спокойно, все едно обсъждаше делово споразумение, но у него имаше нещо, може би засилващо се чувство на тревога, което я караше да смята, че събеседникът й далеч не е толкова спокоен, колкото се преструваше. - Ние двамата бихме могли да продължаваме да водим досегашния си начин на живот, но вие трябва да сте... - Замълча и тя имаше чувството, че очите му пронизват нейните, прогаряйки черепа й. - Трябва да сте ми на разположение, Сузи.
Начинът, по който изрече провлачено „на разположение", я смрази.
- На разположение? Нали не... това звучи като... - Не успя да прикрие ужаса си. - Няма да спя с вас!
За миг мъчителят й не отвърна нищо.
- Това ще ви е омразно, нали?
Тя скочи на крака.
- Вие сте полудял! Не мога да повярвам, че ми предлагате подобно нещо! Вие не говорите за придружителка; вие говорите за любовница!
Мъжът повдигна едната си вежда и нещастната Сузи си помисли, че никога не е виждала толкова студен човек, толкова лишен от чувства.
- Нима? Не си спомням да съм използвал тази дума.
- Престанете да си играете с мен!
- Зная, че водите активен социален живот и не очаквам заради мен да се откажете от него, но понякога, когато се нуждая от присъствието ви, бих желал да правите компромиси.
Кръвта бучеше в ушите й, а гласът й сякаш идваше много отдалеч.
- Защо ми причинявате това?
- Причинявам ви какво?
- Изнудвате ме! За това е всичко, нали? Ако спя с вас, ще оставите „Росатех" в Телароса. Ако не, ще преместите компанията. - Той не каза нищо и Сузи не успя да потисне надигащата се вълна от истерия в гърдите й. - Аз съм на петдесет и две години! Ако си търсите любовница, защо не постъпите като останалите мъже на вашата възраст и не си намерите някоя млада жена?
- Младите жени не ме интересуват.
Сузи се извърна с гръб към него, ноктите й се забиха в дланите.
- Толкова много ли ме мразите?
- Изобщо не ви мразя.
- Зная какво правите. Отмъщавате си за нещо, случило се преди трийсет години.
- Отмъщението ми е свързано с града, не с вас.
- Но аз съм тази, която е наказана.
- Ако го възприемате по този начин, няма да се опитвам да ви разубедя.
- Няма да направя това.
- Разбирам.
Тя се обърна рязко към него.
- Не можете да ме принудите.
- Никога не бих ви принудил. Решението зависи изцяло от вас.
Липсата на емоция в гласа му я изплаши повече, отколкото един гневен изблик. Той е луд, помисли си жената. Ала тъмните му очи я наблюдаваха с интелигентен и ужасяващо бистър поглед.
Когато заговори, в гласа й се промъкна умолителна нотка, която не успя да потисне.
- Обещайте ми, че няма да преместите „Росатех".
За пръв път Сойър се поколеба, сякаш водеше някаква война със самия себе си.
- Няма да ви обещая нищо, докато не отделите време, за да помислите над разговора ни.
Сузи пое дълбоко дъх.
- Сега искам да си отида у дома.
- Добре.
- Оставих си чантата вътре.
- Ще ви я донеса.
Тя остана сама в градината, опитвайки се да разбере какво се случваше с нея, ала ситуацията бе толкова далеч от досегашния й опит, че не можеше да я проумее. Помисли си за сина си и кръвта й се вледени от страх. Ако Боби Том някога узнаеше за това, щеше да убие Уей Сойър.
- Готова ли сте?
Сузи подскочи, когато докосна рамото й. Той тутакси отдръпна ръката си и й подаде чантата.
- Колата ми е отпред. - Посочи към покритата с тухли пътека, която заобикаляше едната страна на къщата и тя забърза по нея, преди да успее отново да я докосне.
Когато стигнаха отпред, видя беемвето му на мястото на линкълна с шофьора, който я бе докарал, и разбра, че той възнамерява да я откара лично до дома й. Отвори й вратата и Сузи се плъзна вътре, без да пророни нито дума.
За нейно облекчение, Сойър не се впусна в разговор. Тя затвори очи и се опита да си представи, че до нея седи Хойт, ала тази вечер той беше непоносимо далеч.
Петнайсет минути по-късно кавалерът й спря автомобила на алеята за коли пред дома й, погледна я и заговори тихо:
- Около три седмици ще бъда извън страната. Когато се върна...
- Моля ви - прошепна жената. - Не ме принуждавайте да го правя.
Гласът му бе студен и далечен.
- Когато се върна, ще се обадя, за да чуя решението ви.
Сузи изскочи от колата и се затича към къщата, сякаш по петите я гонеха всички кучета на Ада.
Седнал зад волана в колата си, най-мразеният мъж в Телароса, Тексас, я наблюдаваше как изчезва в къщата. Когато вратата се затръшна зад нея, лицето му се изкриви от гняв, болка и безкраен копнеж.
10.
-
