През изминалите няколко седмици бе направила малко проучване, за да попълни празнините в миналото на Сойър. Според историята, която успя да сглоби от разказите на неколцина от по-възрастните си съграждани, на шестнайсет години майка му Труди съобщила, че е била изнасилена от трима работници на шосето, а в последствие се оказала бременна с Уей. Това се случило няколко години преди края на Втората световна война и никой не повярвал на историята й, така че тя била отхвърлена от обществото.
През годините, които последвали, Труди едва успявала да осигури прехраната за себе си и сина си, като чистела къщите на малкото семейства, които я допускали до праговете си. Тежката работа и отхвърлянето й от обществото постепенно я съсипвали. Когато Уей постъпил в гимназията, тя вече окончателно се предала и се примирила с всеобщото мнение за нея. Тъкмо тогава започнала да се продава на мъжете, преминаващи през града. На трийсет и пет години умряла от пневмония, а скоро след това Уей постъпил в морската пехота.
Докато Сузи го изучваше над ръба на чашата с вино, безпокойството й нарастваше. Труди Сойър е била жертва на несправедливост, а мъж като Уей Сойър не би го забравил. Докъде можеше да стигне в желанието си да си отмъсти на всички?
За нейно облекчение се появи прислужницата и обяви, че вечерята е сервирана. Уей я придружи до официалната трапезария, декорирана в бледозелено с нефритени отенъци. Когато сервираха предястието той поведе учтив, неангажиращ разговор, а когато поднесоха основното блюдо - сьомга върху плато от див ориз - нервите й вече бяха опънати до крайност. Защо не й казваше какво иска от нея? Ако знаеше защо той бе настоял да вечеря с него в дома му, може би щеше да се отпусне.
Мълчанието помежду им изглежда не го притесняваше, но за нея ставаше непоносимо, затова го наруши.
- Забелязах пианото. Вие ли свирите?
- Не. Пианото е на дъщеря ми Сара. Купих й го, когато беше на десет и двамата с Дий се разведохме. Това бе утешителният й подарък, задето изгуби майка си.
Това бе първото лично нещо, което споделяше.
- Получили сте попечителство над нея? Това е доста необичайно за времето си, нали?
- Дий се затрудняваше да бъде майка. Съгласи се да се споразумеем.
- Често ли виждате дъщеря си?
Той разчупи на две хлебчето, поръсено с маково семе, и за пръв път тази вечер чертите му се смекчиха.
- Не достатъчно често. Тя е фотограф на свободна практика в Сан Франциско, така че се виждаме веднъж на няколко месеца. Живее в евтин и малък апартамент - затова пианото все още е при мен - но е самостоятелна и щастлива.
- Предполагам, че в наши дни това е най-доброто, което може да иска един родител. - Замисли се за сина си, докато по-бутваше парчето сьомга в чинията си. Той определено беше самостоятелен, ала тя не вярваше, че е много щастлив.
- Искате ли още вино? - попита домакинът рязко.
- Не, благодаря. Ако изпия още една чаша, ще ме заболи главата. Хойт обичаше да казва, че съм най-евтиното гадже в града.
Той дори не се усмихна на нейния вял опит да разведри атмосферата. Вместо това заряза всички преструвки, че се храни и се втренчи в нея с интензивност, която я накара да се замисли колко рядко всъщност хората се вглеждат един в друг. Сепна се, когато осъзна, че ако сега го видеше за пръв път, щеше да го намери за привлекателен. Макар че беше пълна противоположност на слънчевия й съпруг, грубите му сурови черти и силно излъчване притежаваха притегателна сила, която бе трудно да се игнорира.
- Хойт все още ви липсва, нали?
- Много.
- Двамата с него бяхме връстници и учихме в съседни класове. Той беше златното момче на гимназията в Телароса, също като вашия син. - Усмивката не достигна очите му. - Дори излизаше с най-хубавото момиче от девети клас.
- Благодаря за комплимента, но никога не съм била най-хубавото момиче. През онази година все още носех шини на зъбите.
- За мен бяхте най-хубавата. - Той отпи от виното си. - Тъкмо събрах смелост да ви поканя на среща, когато чух, че двамата с Хойт сте гаджета.
Не би могла да е по-изненадана.
- Нямах представа.
- Трудно е да се повярва, че наистина съм си въобразявал, че мога да имам шанс със Сузи Уестлайт. В крайна сметка аз бях синът на Труди Сойър и живеех в напълно различен свят от този на дъщерята на доктор Уестлайт. Вие бяхте израснали от правилната страна на железопътната линия и се обличахте в хубави дрехи. Вашата майка ви возеше с блестящия си червен олдсмобил, а вие винаги ухаехте на чисто и свежо. - Думите му бяха поетични, но той ги изричаше с груб, насечен тон, който ги лишаваше от всякаква сантименталност.
- Това беше много отдавна - отрони тя. - Вече не съм свежа. - Прокара пръсти по копринената материя на вечерните си панталони и напипа малката издутина от естрогенната лепенка. Още един знак, че животът вече не беше толкова обещаващ и вълнуващ.
- Няма ли да се засмеете на идеята някакъв нехранимайко като мен да иска да ви покани на среща?
- Но вие винаги сте се държали така, сякаш ме мразите.
