Рай в Тексас полностью

- Това е местният старчески дом, Боби Том. Сигурно си го виждал. Забелязах го онзи ден, когато изпълнявах една поръчка на Уилоу.

- О, да, спомням си. Но какво правеше там? Мислех, че искаш да се махнеш по-далеч от старческите домове.

- Професионално любопитство. Когато минавах покрай дома с колата, зърнах опасна пукнатина върху предните стъпала. Съвсем естествено, трябваше да вляза и да им обърна внимание, а докато бях там, установих, че залите им за отдих и забавление са ужасни. Освен това не останах много доволна от управителя. - Не виждаше нужда да добавя, че напоследък, винаги щом имаше възможност, бе добила навик да прекарва известно време с някои от обитателите на дома, а освен това се надяваше да убеди управителя да направи някои подобрения.

- Е, аз пък не съм особено доволен от теб. Трябва да науча репликите си за следващата сцена и бих искал да получа малко помощ.

- Нима само не въздишаш и пъшкаш?

- Забележката ти никак не е смешна. - Той започна да кръстосва из тясното пространство в караваната. - В случай че никой още не ти го е обяснил, Грейси, не всичко в този живот е шега.

Да не би Боби Том Дентън, мъжът, който никога не приемаше нещо на сериозно, да й изнасяше лекция по неуместно лекомислие? Тя потисна напушилия я смях, когато й хрумна интересна мисъл.

- Боби Том, да не би да си нервен заради любовната сцена?

Той се закова на място насред крачката си.

- Нервен? Аз? Я по-добре веднага ела тук, за да подуша дъха ти, защото започвам сериозно да се притеснявам, че пак си нападнала нечии запаси от плодово вино. - Зарови пръсти в косата си. - Ти би трябвало да знаеш, че в живота си съм изиграл повече любовни сцени, отколкото повечето мъже в мечтите си.

- Но не и пред камера. И не когато цяла тълпа те наблюдава. - Тя замълча, когато я осени друга, не толкова забавна и обезпокояваща мисъл. - Или си го правил?

- Разбира се, че не! Е, не точно. И освен това не е твоя работа! Работата е там, че след като съм решил да се снимам в този дяволски тъп филм, нямам намерение да приличам на идиот. - Подхвърли й сценария. - Ето. Започни с: „За тези твои мускули ти трябва разрешително." - Изгледа я ядосано. -И да не съм чул никакви язвителни остроумия относно диалога, ясно ли е?

Грейси решително потисна усмивката си. Той наистина беше разстроен заради тази работа с любовните сцени. Когато се облегна на малкия кухненски плот, се почувства много по-добре, отколкото преди минути.

След като намери въпросното място в сценария, тя изрече първата реплика с най-сластната интонация, която успя да издокара:

- За тези твои мускули ти трябва разрешително.

- Какво не е наред с гласа ти?

- Нищо. Вживявам се в ролята.

Боби Том завъртя очи.

- Просто кажи тъпата реплика.

- Не е задължително да е тъпа. Някои биха я намерили за остроумна.

- Тъпа е и двамата го знаем. А сега, продължавай.

Тя се покашля.

- За тези твои мускули ти трябва разрешително.

- Не е нужно да четеш, все едно си в кома.

- Ти не знаеш следващата реплика, нали? Ето защо ме критикуваш.

- Мисля.

- Вместо да ме нападаш, не можеш ли просто да кажеш: „Грейси, скъпа, изглежда съм забравил следващата си реплика. Имаш ли нещо против мъ-ъ-ничко да ми подскажеш?"

Имитацията на говора му го накара да избухне в смях. Боби Том се просна върху кушетката. Беше твърде къса за дългите му крака и той подпря ходилата си, обути в плътни бели чорапи, на стената.

- Извини ме, Грейси. Ти си права. Подскажи ми малко.

- Ти казваш: „Като те гледам, май ти..."

- Сетих се. „Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?" По дяволите, тази е по-тъпа и от предишната. Нищо чудно, че не мога да я запомня.

- Не е толкова зле, колкото следващата. „Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?" - Грейси вдигна глава и го погледна угрижено. - Прав си, Боби Том. Това наистина е тъпо.

Струва ми се, че и сценаристът като теб не си пада по любовните сцени. Останалата част от сценария е много по-добра.

- Нали ти казах. - Той седна на кушетката. - Май ще трябва да разиграя една от онези сцени, достойни за кинозвезда, за които четем в списание „Пийпъл". Сценарият трябва да се пренапише.

- Наистина няма време за това. - Тя сведе отново поглед. -Знаеш ли, може и да се получи, ако вие двамата не се опитвате да го изиграете прекалено сладникаво. Просто си подхвърляйте репликите с лека усмивка. И двамата знаете, че диалогът е глупав. Любовни закачки, нищо повече.

- Чакай да видя. - Той протегна ръка към сценария. Грейси му го подаде и той го прегледа набързо. - Може би си права. Ще поговоря с Натали за това. Когато не дрънка за бебето, понякога демонстрира някои остатъци от здрав разум.

Прекараха следващите десет минути в работа върху текста. След като Боби Том реши, че няма да се изложи, научи репликите си забележително бързо и когато го извикаха за снимките, вече беше направо перфектен.

- Ти ще дойдеш с мен, Грейси.