Обаче определено искаше езика на Грейси, което означаваше, че се налага да даде най-доброто от себе си, за да извади наяве авантюристичната й природа. С безмерно търпение подмами устните й да се разтворят. Ръцете й се стегнаха около врата му, а върхът на езика й потрепна като малко птиче на прага на устата му. Тя бе толкова погълната от случващото се с езиците им, че той не искаше да я разсейва, като се впусне в изследване на тези голи, малки гърди, сгушени толкова изкусително до неговите. Затова събра цялата си воля, за да пропъди спомена за начина, по който изглеждаха под тънките струйки сладолед, стичащи се по извивките им, както и за малките зърна, щръкнали като напъпили цветчета.
Споменът го възбуди до крайност и той притисна силно бедрата си в нейните. Агресивността му ни най-малко не я изплаши. Вместо да се отдръпне, тя се отърка в него като палаво малко котенце, жадно да го погалят.
Точно тогава и там той осъзна, че не той ръководи парада, както му се искаше. Пръстите й се забиха в раменете му и от гърлото й се отрониха тихи стенания. Всички мускули на тялото му се стегнаха, а сърцето му заблъска лудешки в гърдите. Членът му бе толкова възбуден, че пулсираше, а той я желаеше със страст, която го изплаши до смърт.
Замъгленото му съзнание регистрира факта, че натрапниците на паркинга бяха изчезнали, а той не можеше да се сдържа нито секунда повече. Сграбчи ръцете, стискащи врата му, и я отдалечи от себе си на достатъчно разстояние, за да погледне към гърдите й. Те проблясваха на нощната светлина, а малките им зърна щръкнаха подканващо под погледа му. Той пусна ръцете й и погали върховете им с палците си. Грейси се изви назад към дървената стена, облегна глава и затвори очи.
Боби Том наведе глава и засмука гърдите й. Езикът му докосна зърната й - малки, твърди връхчета, настояващи за вниманието му. Той ги пое последователно в уста, обхвана ги с език, смука ги яростно и дълго. В същото време стискаше бедрата й, притискайки я малко по-грубо, отколкото възнамеряваше, но се чувстваше добре, толкова дяволски добре, а меките й гърлени стенания, отекващи в ушите му, заплашваха окончателно да го сринат. Плъзна пръсти между бедрата й и потърка шева на джинсите й. Знаеше, че трябва незабавно да се зарови дълбоко и силно в нея, преди да е експлодирал.
Сграбчи колана на джинсите й и дръпна яростно.
- Боби Том... - изплака тя името му и ръцете му замръзнаха, защото реши, че я е изплашил.
- По-бързо - замоли се тя. - Моля те, по-бързо.
Страстта му се изстреля нагоре, когато осъзна, че тя приветстваше агресивността му. В същото време една малка, мъждукаща искра от здравия му разум му напомни къде се намираха и той разбра, че това, което бе започнал като игра, заплашваше да излезе от контрол. Не можеше да я обладае по този начин - не и притисната към стената на сградата. Трябваше да е напълно полудял, за да позволи нещата да стигнат дотук. Какво, по дяволите, ставаше с него?
Беше му нужен целият самоконтрол, за да събере краищата на елека й. Очите й се отвориха рязко, изражението им бе смесица от страст и смут. Той нахлупи шапката си ниско на челото. Тя бе новак в първата си голяма игра, а той никога нямаше да й позволи да разбере колко близо е била до детронирането на един шампион.
- Мисля, че има надежда да се получи доста добре, нали? -Обикновено чевръстите му ръце бяха тромави и несръчни, докато закопчаваха копчетата й, и той продължи да говори, за да прикрие смущението си. - Ще действаме постепенно. Явно си пропуснала цялото въведение, така че ще има доста да наваксваме. Не мисля, че някой от двама ни ще издържи прекалено дълго, сама го разбираш, но би трябвало поне да направим усилие.
- Това означавали, че свършихме за тази вечер?
Изглеждаше толкова разочарована, че му се прииска да я задуши в прегръдките си.
- По дяволите, не. Просто малко ще си поемем дъх. Когато се приберем у дома, ще започнем отначало. А може и да минем покрай реката, за да видим колко време ще ни е нужно, за да запотим прозорците на пикапа.
Грейси подскочи, когато вратата се разтвори с трясък и Джони Петибоун подаде глава.
- Боби Том, току-що се обади Сузи. Иска веднага да отидеш у тях. Смята, че под мивката има мишка. - Джони изчезна отново вътре.
Боби Том въздъхна. Дотук със запотените прозорци. Веднъж да попадне в лапите на Сузи, тя нямаше да го пусне толкова лесно.
Грейси го дари със съчувствена, макар и леко потрепваща усмивка.
- Всичко е наред. Майка ти се нуждае от теб. Аз ще се прибера с един от асистентите на продукцията. Всъщност така навярно е по-добре. Тъкмо ще имам време, за да... свикна. - Отново задъвка устната си. - Тази твоя идея, че трябва да притежаваш тялото ми... мислех си... Хрумна ми...
- Хайде, изплюй камъчето, скъпа. Няма да висим тук, докато остареем.
- Искам да се редуваме - изтърси тя.
- Да се редуваме в какво?
- В това нещо. Притежаването на тялото. В притежаването на твоето тяло.
Напуши го смях, ала вместо това се намръщи и се опита да си придаде сърдит вид.
