— Ние нямаме право да се самопровъзгласяваме за пазители на Равнините — продължи Тадспар, — но по всичко личи, че сме станали точно такива. Докато майстор Белоуерн ни обясняваше в изказването си кои сме и какво символизираме, мнозина от нас започнаха да се питат кой е той, че да ни определя и ограничава по този начин. Не стига, че сме проспали толкова години, а той ни убеждава да се обърнем на другия хълбок и да продължим да си похъркваме доволно. Ти, от своя страна, ни крещиш да се събудим. И накрая стана така, че портретът, който ни нарисува майстор Белоуерн, нещо не ни хареса. Винаги сме се смятали за перлата в короната на Равнините, свикнали сме да гледаме отвисоко на мравкородните и на другите заради по-ниския им морал. Гордеем се с отношението си към бедните, към полуродните и към всички, които природата или съдбата е ощетила по някакъв начин. Това обаче води до тежки отговорности. Ако наистина стоим зад убежденията си, ако вярваме, че обществото трябва да се грижи за благосъстоянието на всичките си членове, да подкрепя слабите и да напътства сгрешилите, значи трябва да въстанем срещу онези, които изповядват противното. Колегиум е уникален сам по себе си. Дори в Събранието, нашия управителен орган, има представители на всички раси, които живеят в Равнините. Светогледът ни е широк. Може да не сме най-богатите търговци, но нашите изобретения са горивото за хелеронските леярни. Не сме големи бойци, но приобщихме Сарн с убежденията си и си спечелихме приятел в негово лице. Ние сме Колегиум, Академия и град в едно, но кои ще сме, ако не надигнем глас срещу нещо, което очевидно е в противоречие с моралните ни устои? — Той поклати глава. — Веднага след дебата информирахме майстор Белоуерн, че като е нападнала Тарк, от наша гледна точка Империята е нарушила Железния договор. Поне в тази пародия никога не сме имали участие, за разлика от Съвета на Хелерон, който подписа анекса под давлението на Империята. С това позицията ни е заявена.
— Направили сте нещо чудесно, Линео, наистина чудесно — възкликна Стенуолд, ала старецът поклати глава.
— Ужасно е, Стенуолд, а не чудесно. Защото води до промяна, която не вещае нищо добро. След години ще поглеждаме назад — ако изобщо доживеем до някакво обозримо бъдеще — и ще сочим твоето изслушване пред Събранието като началото на края на един свят, точно както революцията сложи край на мистиците и тяхното всевластие. Току-що отворихме нова глава в учебниците по история, Стенуолд, но лично аз предпочитам да преподавам история, а не да я творя. — Тадспар въздъхна и отпи за пръв път от виното в чашата си. — Редно е все пак да ти кажа, че решението ни е придружено от някои условия.
— Условия?
— Първо, както вече споменах на твоята очарователна повереница, напоследък в някои по-нелицеприятни квартали на града ни взеха да се появяват смущаващ брой трупове и аз съм склонен да мисля, че самият ти носиш отговорност за това, по един или друг начин. Ако ти си убивал агенти на осородните при законна самоотбрана или за да защитиш града ни, тогава всичко ще е наред, но стражарите ни, милите, направо са на нокти. Ще ми се да чуя някакво разяснение в близко бъдеще.
— Няма проблем — увери го Стенуолд.
— И второ… Колегиум тръгва на война. Знам колко драматично звучи, но е факт. Изправихме се открито срещу осородните и тяхната Империя и без значение дали думите ни ще преминат в действия, днешното ни решение означава война. А за да водим война, трябва да си разпределим задачите и в този смисъл Събранието реши да избере хора, мъже и жени… май войнемайстори ще е най-точният и доста неблагозвучен за ухото термин. Уви, доброволците се броят на пръсти, а и от тях повечето предпочитат да предлагат чужди кандидатури, но понеже ти ни донесе тази чума, колегите единодушно и категорично решиха, че трябва да понесеш своя дял от тегобата. С други думи, Събранието иска да те назначи за войнемайстор, а ако ти не приемеш поста и отстъпиш от принципите си, не виждам кой друг ще се съгласи да го направи.
— Приемам, разбира се — заяви Стенуолд, — и ще сторя всичко по силите си. А мога да препоръчам и още неколцина.
— Ще стигнем и до това — каза Тадспар. — За един ден сътворихме достатъчно история. Направо пришки ми излязоха по ръцете. — Допи чашата си и си сипа още вино. Изглежда по-стар отвсякога, помисли си Стенуолд. — Да ти кажа — продължи старецът, — когато дойдоха да вземат участие в Игрите, аз се зарадвах. Така де, дивашка нация, която ни идва на крака да ни поднесе почитта си. Представях си осородни студенти в Академията и осородни търговци по пазарищата. Представях си как Равнините се разширяват малко по малко и приобщават седма раса към досегашните шест. — Потърка челото си и разглади врязаните там бръчки. — Защо не се получи така, Стенуолд? Колко по-лесен би бил животът ни.
