Тото се вгледа в картата — червени маркери за последните позиции на таркианската армия и жълто-черни за тежката ръка на Империята, която бавно пълзеше навътре, преодоляла крепостната стена.
Тото така и не бе успял да се наспи като хората. Вече четири дни Тарк се гърчеше под сияйната сянка на въздушните кораби. Един и същ безмилостен модел се повтаряше отново и отново. Таркианците даваха отпор на имперските отряди, а въздушните кораби се появяваха като природна стихия. Тогава таркианците се оттегляха или изгаряха. Една трета от града се беше превърнала в пепелище, а имперският напредък губеше блясъка си под саждите на огнените победи.
Колкото до Тото, той не можеше да се наспи добре, защото дори насън главата му беше пълна с идеи за дребни модификации, подобрения и други неща, които да направят процеса още по-ефикасен.
Денем придвижването му из лагера беше ограничено, защото Касзаат го държеше постоянно под око, а и наоколо винаги имаше стражи. Ала той и не смяташе да бяга. Нямаше къде да отиде. „Ще е по-лесно, ако просто ме убият“ — повтаряше си, но не правеше нищо, с което да ги провокира. От време на време Дрефос го викаше при себе си и го подлагаше на изпитания, задаваше му професионални въпроси или го водеше в голямата палатка с картите, за да му изнесе поредната лекция за принципите, по които се развива една битка. Изкуството на войната, от висшите стратегии до снабдяването, беше безкрайно интересно за полковника от помощните войски.
Дрефос размести блокчетата върху грубата скица на града — явно не даваше и пет пари, че разваля подредбата, отразяваща реалното разположение на силите в момента. Но така или иначе, маркерите скоро трябваше да се пренаредят, защото ситуацията се менеше ежечасно.
— Виждаш, че мравкоидите не отстъпват лесно от позициите си — обясни на Тото той. — Отстъпват и се прегрупират, както подобава на добри войници, а после минават в настъпление. А и нека не се лъжем — по-добри са от имперските войници. Мисловната връзка, която имат благодарение на Изкуството си, им дава изключително предимство. Някои осоиди също притежават тази способност, вярно е, Империята има и специални отряди, но това не променя общата картина. Особено като се има предвид, че нашият авангард е от леки въздушни отряди, които нямат шанс срещу тежката пехота на таркианците. Какво трябва да направим ние?
— Аз… аз не съм тактик, полковник — отвърна предпазливо Тото.
— Добрият занаятчия трябва да разбира и от тактика или най-малкото да познава основните й принципи. Трябва да си наясно как се използват твоите творения и как е най-добре да бъдат употребени. Никога не забравяй, че оставиш ли ги без надзор, армейските офицери ще пропилеят всяко предимство, което си им дал с машините си. Касзаат, обясни.
Пчелородната плъзна поглед по масата, после изгледа предизвикателно Тото.
— Когато мравкоидите преминат в настъпление, ние насочваме въздушните си кораби право към тях. За да се възползват в максимална степен от завидната си дисциплина, те трябва да настъпват в сбити формации. И точно тогава нашите кораби ги засипват със снаряди. Това е най-добрият момент. Нашите войници са по-мобилни. Повечето, ако не друго, поне избягват огъня.
— Повечето? — попита със слаб глас Тото.
— Какво значение има? — подхвърли с насмешка Дрефос. — Нали осоидите ти бяха врагове? Щом собствените им офицери не ги е грижа, защо ние да се тревожим за живота им?
Спомени за яркооранжевите огнени топки, които обливаха Тарк с убийственото си зарево, разцъфнаха в главата на Тото и той потръпна.
— Всички ли… всички ли ще убиете, целия град ли ще сринете със земята?
Струваше му се все по-вероятно. Сраженията бяха повече от ожесточени. Поне десетина пъти таркианците бяха нападали из засада леките въздушни отряди на осородните, избиваха стотици, преди сами да бъдат убити или принудени да отстъпят. Огненият дъжд над града не спираше, освен през нощта или когато въздушните кораби се връщаха при кулите за зареждане.
Макар да се опитваха, мравкоидите не бяха в състояние да се адаптират към този нов начин за водене на война. В продължение на векове бяха водили позиционни битки със своите съседи. Сега Империята на осите беше променила значението на думата „война“ и новото съдържание беше различно от онова, което мравкородните познаваха.
— Може да се наложи — каза Дрефос без особен интерес. — Но освен ако таркианците не са различават значително от мравкородните в Мейнис, няма да се стигне дотам. Виждаш ли, Тото, мравкородните по природа се кланят на логиката и няма как да си затворят очите за логичния и неизбежен извод, който стои пред тях — че ако искат да запазят нещо от народа си, от града си, ще трябва да оставят оръжието и да приемат условията на Империята. Една трета от Тарк вече е в пепелища и ще минат години, докато се съгради онова, което изгубиха за няколко дни. Рано или късно ще стигнат до извода, че робството обещава по-добро бъдеще за народа им от мъченичеството. И тогава ще се предадат. Защото са разумен народ — Умел народ — и разбират от числа.
