Другите около масата бяха кажи-речи същата стока — тактиците на Сарн, ръководният орган, който избираше монарха от собствените си редици. Мъже и жени с доспехи, дори тук, и всичките намръщени. Мрачната сивота на компанията се разведряваше от две бръмбарородни жени, чието облекло беше семпло по колегиумските стандарти и крайно колоритно според тукашните. Явно живееха отдавна сред мравкородни и бяха прихванали от тяхната аскетичност.
Мълчанието се беше проточило и Спера си даде сметка, че сигурно очакват от нея да каже нещо.
— Ваше величество — започна тя с пресеклив глас. — Дошла съм с неотложно послание от Колегиум.
— Пратеници от Колегиум приехме още вчера — отбеляза един от тактиците. — Разбрахме, че сте поискали тази аудиенция преди десетина дни. Явно новините са ви изпреварили.
— И да, и не, благородни господа — каза умърлушено Спера. — Праща ме майстор Стенуолд Трудан от Великата академия да ви предупредя, че назрява война.
— Войната вече започна — прекъсна я с пренебрежение друг тактик, жена. — Ще помогнем на Колегиум и ще се изправим срещу Век. За това не се тревожете.
Спера се изкашля, защото устата й беше пресъхнала съвсем.
— Има и по-голяма война, ъъ, ваше величество и почитаеми господа. — Нямаше представа какво е правилното обръщение към царски двор в неговата целокупност, нито дали имаше такова. — Сигурно сте чували за осородните и тяхната така наречена Империя?
Мълчанието се проточи и Спера реши, че обсъждат помежду си думите й. Накрая, след кимване от страна на царицата, й отговори една от бръмбарородните жени.
— Градът-държава Сарн има свои източници — каза тя. — Знаем за този народ, както и че в момента обсаждат Тарк, обсада, чийто резултат очакваме с внимание. Обхватът на амбициите им засега е неизвестен, но ние не си затваряме очите за заплахата, която биха представлявали за нас, ако амбициите им се окажат по-големи и те продължат да се разширяват.
— Мога ли тогава да кажа нещо за онова, което съм видяла с очите си, за майстор Трудан и за Скуто, който ми е прекият началник. — Усещаше, че започва да оплита ужасно конците. — Нека ви кажа какво искат осоидите. Искат да завземат целите Равнини, ето какво. Планът им е да ги превземат град по град, докато другите седят и чакат да видят какво ще стане. Колкото до… ами то вие сами го казахте преди малко. В момента са се прицелили в Тарк, а таркианците… ами, тях никой не ги обича особено. Аз поне определено не ги харесвам. — Плъзна поглед по лицата им. Една от бръмбарородните жени кимна, но другите я гледаха все така безизразно. — Както и да е — продължи Спера. — Тарк скоро ще падне, защото не е първият мравешки град, който осородните са превзели. Има един град източно от Хелерон, Мейнис се казва, осите го превзеха преди години и без съмнение са си научили урока. Да кажем, че Тарк падне… ще се трогне ли някой? Едва ли, само че след като прегазят Тарк, осородните ще тръгнат към… — На езика й бе да назове Меро, собствения й дом, но това едва ли щеше да подсили позициите й. — Към Кес, да речем. Ще обсадят и него, нищо че е островен град. Само че вие, разбира се, не се погаждате и с кесианците, нали? — Отново ги огледа и те отново не реагираха на казаното, но този път Спера изчака, докато бегла усмивка не раздвижи устните на самата царица.
— Враждата между мравешките градове е добре документирана, мухородна жено — каза тя. — Изложи тезата си.
— Ми тя е ясна тезата ми, ваше величество — сви рамене Спера. — Ще си седим и ще се кокорим един на друг, ще развяваме байраци всеки път, когато някой от съседите ни падне, и така, докато имперските войски не цъфнат пред стените на Сарн, примерно, и кой ще ни помогне тогава?
— Ние сме сарнианци — обади се сухо един от тактиците. — Сами си водим войните.
— Ами ако те имат десет пъти повече войници от вас, ако оръжията им са по-добри от вашите, могат да летят и да стрелят по вас с голи ръце? Тогава какво? Ами ако не са по силите на никой отделен град? Ето това повтаря непрекъснато майстор Трудан — много са, повече отколкото всеки един град може да победи сам.
Мълчание. Спера отново взе да мести поглед по лицата им.
— Моля ви, не ми ли вярвате? — попита тя.
Царицата се спогледа бегло с неколцина от съветниците си.
— Разбрахме посланието ти, но имаме по-непосредствени грижи. Едва ли би искала да се втурнем да помагаме на Тарк, докато векианците обсаждат Колегиум. Но ще запомним думите ти. Приключим ли веднъж с Век, ще говорим отново. Намираме, че казаното от теб не е лишено от смисъл.
И това, осъзна Спера, беше краят на аудиенцията й в царския двор.
— Нещо не е наред, нали?
Ахеос й хвърли кос поглед, но после призна:
— Напоследък не спя добре.
Тя кривна устни в усмивка.
— И аз ли съм виновна?
— Заспивам трудно, а когато все пак заспя, ме спохождат сънища… които не мога да разчета докрай.
Че се изкуши да го подразни, но накрая реши друго.
— Сънищата са важни за твоя народ, нали?
— Да, и мисля, че… боя се, че знам откъде идват тези сънища. Помниш ли Даракион и какво видяхме там?
