— Коя от вас е Спера? — Излишен въпрос, защото името беше типично за мухородните, а Спера беше единствената от тази раса на масата.
Тя вдигна плахо ръка. Офицерът я погледна, после се обърна към всички тях:
— Трябва да дойдеш с мен. Сподвижниците ти също. Ако сред тези тук има такива, които не са ти сподвижници, имам заповед да ги задържа за разследване.
— Я чакай малко — ядоса се Скуто и се надигна.
— Всички тук сме нейни сподвижници — обади се Че. — Какво има, офицер?
Мравкоидът зяпаше Скуто със смесица от любопитство и отвращение.
— Призовани сте в царския двор, незабавно. Трябва да дойдете с мен.
— Защо? — попита настоятелно Скуто.
— Заповедите на царицата не подлежат на обсъждане — отвърна ядосано офицерът. — Не те знам от каква раса си, човече, но ще наредя да ти изпилят всичките шипове, ако още веднъж си позволиш такъв тон.
Скуто продължи да го гледа предизвикателно, даже оголи разкривените си жълти зъби в заплашителна гримаса, но не каза нищо. Офицерът отстъпи крачка встрани и те се изнизаха един по един край него. Пред таверната чакаше отделение от десетина войници, които да ги ескортират.
— Какво става? — прошепна с предрезгавял глас Че.
— Не знам, но не е на добро — каза Ахеос, преди офицерът да им кресне отново.
Този път царицата ги прие сама, без нито един тактик или придворен. Войнственият офицер буквално набута Скуто и другите в залата, където завариха някаква жена, седнала в далечния край на дълга маса. Преди Спера да им прошепне коя е жената, Че я бе взела за поредната мравкородна в доспехи.
Имаше само още един човек в залата, мухороден на средна възраст с емблемата на своята гилдия върху ръкава — радиални осмици, вписани в кръг, които символизираха девиза на куриерите: „Навсякъде по света“.
Царицата на Сарн ги изгледа хладно, задържайки погледа си върху Скуто толкова дълго, че той запристъпва от крак на крак, а накрая не издържа и каза:
— Слушайте, ваше височество…
— Ваше величество — изсъска Спера.
— Ваше величество — поправи се той. — Ето какво. Аз съм шипороден и да, такива като мен рядко могат да се видят по тези места. Вярно, има и други като мен, не съм единственият. Не, не ме боли, защото знам как да не се бода на собствените си шипове. Това достатъчно ли е, ваше величество, с цялото ми уважение?
Другите затаиха дъх, но излиянието на Скуто, което би му струвало главата пред някоя паякородна дама или осороден офицер, тук остана без последствия, защото мравкородните малко държаха на етикета и още по-малко на церемониите.
— Да, достатъчно е. Остава само въпросът каква е връзката ти с един бръмбароид на име Стенуолд Трудан — каза тя.
Скуто сви рамене.
— Той ми помогна да се установя в Хелерон, когато всички други ми обръщаха гръб. Откри полезни умения у мен, ваше величество, и оттогава често сме си помагали един на друг. Има ли новини за него, ако мога да попитам?
— Последните доклади от Колегиум го упоменават като един от техните… — последва кратка пауза, в която някой скрит от очите помощник изглежда я снабдяваше с нужната информация — … войнемайстори, такъв изглежда е терминът, който използват.
— Знаете ли дали боевете са започнали вече, ваше величество? — не се сдържа Че.
— Така изглежда. Значи вие четиримата сте неговите агенти в моя град. Делегацията, пратена да ни спечели на ваша страна в борбата срещу осоидите?
— Точно така, ваше величество — потвърди Че.
— В такъв случай, смятайте, че сте ни спечелили, макар и по начин, който едва ли ще ви хареса — заяви с ирония царицата. — Вече сте чули, че Хелерон е преминал в ръцете на Империята. Имаме основания да смятаме, че Сарн е следващата им цел.
— Сарн, ваше величество? — опули се Скуто. — Вашият град?
— В момента — каза тя — тече жестока надпревара между моите занаятчии и имперските. Моите разрушават релсите на Железния път, а техните заменят повредените с нови. Битката е неизбежна. Нашите агенти докладват, че имперските армии усилено се готвят за поход срещу моя град.
Гледаха я сащисани. Тишината в залата натежа непоносимо.
— Сигурно разбирате какво означава това — продължи царицата.
Не разбираха. Не бяха в състояние. Твърде много неща се случваха твърде бързо.
— Означава, че не мога да пратя войниците си в Колегиум — обясни тя с известно съчувствие. — Трябва да защитя собствения си град, собствения си народ.
Че ахна.
— Но… Колегиум не може да издържи срещу Век. Нашите граждани не са обучени войници. Ваше величество, умолявам ви…
