Полето източно от Сарн беше почерняло от войници и машини, всичките в първокласен боен ред и готови за сражение. Когато излезе през портите, следвана от Ахеос и Спера, Че се закова на място в почуда. Никога не беше виждала толкова много войници, мъже и жени, които се подготвяха за бой спокойно, без офицерите да крещят заповеди, без търчане и хаос. Редяха се на опашки за порционите си, други чакаха пред полевите ковачници да им наточат оръжията. Предаваха от ръка на ръка колчани със стрели и се подреждаха в стройни карета от по пет-шестстотин войници всяко. Войници с тъмни шлемове и ризници, дълги правоъгълни щитове, къси мечове и леки арбалети. Между големите карета се движеха по-малки отряди със специални функции — гвоздистрелчици, тежко бронирани пазители, групи за бързо реагиране с големи далекобойни арбалети, гренадири и занаятчии, стиснали пронизвачи и губители със заряд от огнепрах. На възраст от шестнайсет по петдесет, мъже и жени наравно, в ясното утро всички те си приличаха, всичките готови да тръгнат на бой срещу враг, когото никога не са виждали. Сред войнишката маса като малки укрепления се издигаха автовозилата. Сарнианските бойни возила бяха гигантски четвъртити конструкции с рамка от желязо и яка дървесина, обшити с бронирани плочи и минимум отвори, през които екипажът да вижда. Тясното полезрение не беше проблем, защото войниците отвън щяха да им предават картина на бойното поле по мисловната мрежа. Дори сега занаятчии пълзяха по машините за последни поправки и настройки, затягаха веригите, насочваха кранове с въртящо се рамо, които да свалят на точното място тежките компоненти. Всяко автовозило имаше в задната си час въртяща се кула и именно тези кули изглежда бяха обект на масова подмяна в момента.
Че се приближи до най-близката машина, която тъкмо се беше сдобила с нова кула.
— Какво правите? — попита тя.
Занаятчията отговори, без да поглежда към нея.
— Тези ваши оси, те летят, нали така? — каза той, като следеше с поглед чираците, заети с притягането на кулата към основния корпус. — Е, ние пък сме им подготвили изненадка. Всичките ни автовозила са снабдени с арбалети за многократна стрелба отпред, а новите кули имат по два гвоздистрела на мястото на балистата. Осоидите скоро ще разберат, че небето не е безопасна територия.
— Това е… предвидливо — отбеляза Че с известно смущение. Новоприкрепената кула се завъртя първо наляво, после надясно, насочвана от хората в машината. Гвоздистрелите й лъщяха от машинно масло.
— Виж. — Ахеос сочеше към един маршируващ наблизо взвод. Че не разбра какво е привлякло вниманието му, докато той не добави: — Подредбата. — Пехотата на мравките беше съставена от редуващи се редици щитоносци и арбалетчици. Когато битката започнеше, хиляди щяха да държат под око небето, а каквото виждаше един мравкороден, го виждаха всички.
И други автовозила наближаваха — огромни многокраки машини с открити корпуси, в които се качваха войници. Явно целта бе армията да се придвижи бързо — част от нея по железния път, останалите с помощта на многокраките транспортьори — до мястото, където релсите бяха прекъснати, и там да чака пристигането на осоидите.
— Ортоптери — посочи Спера и Че видя железопътни платформи, които се придвижваха бавно по релсите. Към тях бяха прикрепени леталата, с откачени и прибрани отстрани криле. И тези ортоптери бяха въоръжени с гвоздистрели — отгоре, отдолу и от двете страни.
„Толкова много технология“ — помисли си тя и й стана драго, че благодарение на сътрудничеството си с Колегиум Сарн се е превърнал в най-добре въоръжения град в Равнините.
— Челядинка Трудан! — извика някой. Че се обърна, но вместо Плиус, да речем, видя някакъв непознат сарниански мравкороден офицер, който й махаше да се приближи. Изглеждаше развълнуван и чак сега Че си даде сметка за всеобщата промяна в поведението на мравкородните около нея — зарязали бяха работата си и се обръщаха да я погледнат.
„Какво ли е станало?“
— Тук съм! Какво има?
— Царицата те вика спешно при себе си! — извика й офицерът. — Теб, както и молецородния ти съпруг.
Последната дума я сащиса. Ахеос изглеждаше по-скоро разтревожен, но при толкова мравкородни наоколо едва ли можеха да сторят нещо, ако ситуацията се усложнеше.
Следвани от Спера, двамата тръгнаха след мравкородния офицер, който ги преведе на бърз ход през безупречно организирания хаос на една готвеща се за поход войска. Насочиха се към поредното бронирано автовозило. Никакъв надпис или символ не го отличаваше от останалите, но когато страничният люк се отвори, Че видя царицата, която стоеше вътре в пълни бойни доспехи.
— Какво означава това? — изрече рязко жената, но въпросът й не беше отправен към Че, а към Ахеос.
— Не разбирам, ваше величество — отговори Ахеос, искрено озадачен. В същия миг двама войници го сграбчиха и го завлякоха от другата страна на автовозилото, откъдето се откриваше гледка към възвишенията северно от града.
