— Признателни сме за съдействието и подкрепата ви, но не можем да подминем току-така подобен въпрос. Изходът на утрешната битка ще се реши от детайлите. Силата на Сарн е в реда, в дисциплината на армията му, в това всеки войник да знае къде трябва да отиде, какво да направи и какво правят всички останали около него. Вашите хора са известни като изключителни дуелисти, лъкометци, бойци. Това не го оспорвам. Бойци са, но не са войници. Във войниклъка моят народ няма равен. Нито осоидите, нито богомолкородните могат да се сравняват с нас. Ще го отречете ли?
Изражението на Сцеле и погледът, който хвърли към заметнатото платнище на шатрата, сякаш изтъкваха огромната численост на мравкородните и ограничения брой на собствените й хора. Това беше и единственото превъзходство, което богомолкородната бе склонна да признае на мравкочовеците, но на глас не каза нищо. Царицата изви устни в тънка усмивка.
— Утре вашите хора ще водят собствената си битка, всеки за себе си — каза тя тихо, но твърдо. — Моите хора ще водят моята битка заедно, като един, защото в това е нашата сила. Затова ми кажете как най-добре да използваме уменията ви? — Молецородният отвори уста да отговори, но царицата вдигна ръка да го спре и простичкият жест съдържаше толкова авторитет, че мъжът млъкна неволно. — Не отхвърлям предложената подкрепа, в никакъв случай. Нещо повече, ценя най-високо факта, че ни удостоихте с честта да се включите на наша страна. Задавам ви този въпрос единствено защото отговорът му е важен, а не за да ви обидя или принизя. Няма как да се биете рамо до рамо с нас. Не сте в състояние да чувате заповедите ми, дори да бяхте склонни да ги следвате. Кажете ми как да ви използвам най-добре. Покажете ми, а аз ще предам това знание на хората си.
След тези думи в шатрата се възцари мълчание. Сцеле и молецоидът се спогледаха, а Че си помисли: „Значи не само старите раси могат да си служат с лукавство.“
Богомолкородната се изкашля.
— Живея в Сарн отдавна — започна Сцеле, — и имам някаква представа как мислите вие, сарнианците. Права сте, разбира се. В разгара на битката вашите заповеди може да ни се сторят неоправдани и аз не мога да гарантирам, че хората ми ще се вслушат в тях, дори да можеха да ги чуят в главите си. Кажете ни какъв е планът ви за утрешната битка?
— Решихме да заложим на нападението — отвърна царицата след кратка и мълчалива размяна на реплики със съветниците си.
Сцеле кимна.
— Тогава нека изясним нещо. Каквито и сложни планове да сте замислили, каквито и възможни развития да сте предвидили, те ще се разпаднат на пух и прах още при първия сблъсък с имперската армия. Ние няма как да реагираме на неизбежните промени в тактиката, които ще налагате в крачка. Вие обаче бихте могли да реагирате на нашите.
— Обяснете, моля — каза царицата.
Богомолкородната се наведе над картата, макар да беше видно, че й е трудно да я разчете.
— Ще разделя хората си на две половини по вашите флангове. Ще покриваме придвижването ви с лъковете и крилете си. Ще попречим на имперските въздушни отряди да ви минат в тила. Сред моите хора има немалко отлични стрелци. А после, когато наближим врага, ще го атакуваме, ще го повлечем в ответна атака и така ще разкъсаме фронта му. Осоидите нямат вашата дисциплина. Те могат да бъдат предизвикани, разпръснати. Благодарение на мисловната си връзка вие бързо ще се прегрупирате така, че да се възползвате максимално от предимството, което ние ще ви осигурим. Иначе казано, нека ние бъдем острието на копието. Вижте къде ще ударим и съобразете заповедите си с това. По този начин най-добре ще използвате уменията ни.
Царицата обмисли казаното, все така обградена от мълчаливото присъствие на тактиците си. Кимна бавно — съзнателен жест заради хората от други раси в шатрата.
— Тази идея определено не е лишена от достойнства, макар че така излагате хората си на голям риск. Ако самите вие се разпръснете, увлечени в атака или преследване, може би не ще успеем да ви измъкнем.
Сцеле килна глава настрани.
— Ние сме воини. Ние се бием. И разбираме какво означава това.
Царицата сведе очи към картата на масата, после погледна към Че и момичето потръпна от силата, концентрирана в този поглед. „Още колцина ме гледат сега през нейните очи?“
— Искате ли да добавите нещо? — попита царицата на Сарн.
Че отвори уста, като трескаво се опитваше да измисли какво да каже, но Спера я изпревари:
— Ами, пратеници. Задължително.
— Моля?
— Пратеници. Ако нещо се обърка, може да пратите някого със съобщение при воините от Съобщността — обясни дребната мухородна. — Да се оттеглят или да идат другаде. — Тя разпери ръце. — Аз от война не разбирам нищо, но съобщения мога да разнасям.
— Всъщност, може да постигнете същото и без пратеници… — каза внезапно Че.
Царицата я дари с усмивка.
