— Да, същото хрумна и на нас. Ще пратя по няколко от най-бързите си войници с всяка половина от вашите хора — обърна се към Сцеле тя. — Те ще ме чуват и ще ви информират какво… как предлагам да постъпите. Много неща могат да се случат по време на битка и повечето не можем да предвидим. Възможно е вашите бойци да ми потрябват за нещо, което изобщо не ни е хрумвало да обсъдим.
Сцеле погледна към молецородния и той кимна.
— Съгласни сме — обяви тя и понечи да си тръгне, за да разясни на хората си плана, за който всички мравкородни в лагера вече бяха уведомени.
Че се изкашля многозначително.
— Аз… ще ми се да кажа нещо. Нещо, което чичо ми би казал, ако беше тук.
Богомолкородната спря и погледна през рамо към нея.
— Говори — подкани я царицата.
— Става въпрос за нещо, което се простира далеч отвъд утрешната битка — поде Че и се смути, защото думите й прозвучаха надуто и нелепо. — Тук и сега, в тази шатра, ние пишем история. Сарн, Колегиум и трите града от Древната съобщност застават зад една обща кауза. Кауза, която трябва да помним и за в бъдеще. Непременно трябва да я помним. Защото ако отблъснем осоидите, ще е лесно да забравим какво е било, как сме стояли заедно зад обща цел; лесно ще е пак да си обърнем гръб и да се правим, че другите не съществуват. Много е важно да запомним този миг и да го помним колкото се може по-дълго.
Сцеле, която от години се подвизаваше като чужд агент в града на царицата, сега се усмихна горчиво.
— Не знам дали дори заплахата на осородните ще е достатъчна да ни приобщи до такава степен. Нека първо ги победим, пък после ще видим какво е останало.
Тази нощ Че спа в обятията на Ахеос, притисната в него като в сигурно прибежище, а Спера лежа свита на самотна топка в другия край на палатката. На сутринта Че се събуди не от светлината на деня, а от липсата на любимия й.
— Ахеос? — повика го тихо тя. Отвън долиташе шум, не силен, а постоянният, равномерен шум на мравкородни, които се готвят за сражение — оглеждат за последно брони и оръжия, двигатели на автовозила и витла на фиксове, и всичко това в пълно мълчание.
— Тук съм — отзова се най-после той.
Докато Че си нахлузваше ботушите, Спера се размърда. Когато излезе навън, Че примигна, сащисана от гледката. Мащабите бяха потискащи. Цялата сарнианска армия се строяваше в обичайните си стегнати формирования от щитоносци и арбалетчици. От входа на палатката се виждаха стотици пехотинци и всеки един от тях знаеше къде точно трябва да застане.
Спера изникна до Че точно когато двигателите на леталата се събудиха с ниско ръмжене някъде зад палатките, а автовозилата потеглиха бавно напред.
— Осоидите пробвали атака призори — обясни Ахеос с изпразнен от съдържание глас. — Ударна сила от петдесетина бойци направила опит да разруши леталата. Само че царицата била пратила богомолкородни на пост. Те виждат добре в тъмното, а лъковете им имат много по-голям обхват от жилата на осородните.
— Добре ли си? — попита го Че. Изглеждаше разтърсен и изтръпнал.
— Разузнавачите се върнаха — продължи той. — Имперската армия ни превъзхожда числено приблизително три към две, но мравкородните изглежда не съзират проблем в това. Според тях една битка се решава от тактиката и дисциплината, а не от числеността. — Гласът му беше съвършено безизразен, сякаш предстоящото сражение изобщо не го интересуваше.
— Ахеос, какво има? Кажи ми!
— Спохождат ме сънища, Че — сподели той. — Ужасни сънища. Даракион ме преследва неуморно, иска нещо от мен, но аз не мога да го разбера. Сякаш нещо го влудява, нещо ново, което не успява да ми предаде. Нещо ужасно ще се случи.
— Тук ли? В битката?
— Не, онова е толкова страшно, че пред него нашата битка прилича на детска кавга — каза Ахеос.
Двигателите на автовозилата изреваха изведнъж и цялата мравкородна армия потегли напред, мъжете и жените в пехотата маршируваха в крак. Спера подаде глава от палатката и изпсува с изтънял гласец при вида на хилядите войници, които се изнасяха при пълен ред. Сякаш целият свят бе потеглил нанякъде и само те тримата щяха да останат тук.
Тях всъщност ги бяха прикрепили към полевите хирурзи заради известните медицински познания, които всеки от тримата притежаваше в по-малка или по-голяма степен. Но щеше да мине известно време преди първите ранени да бъдат транспортирани до походните лазарети, а Че искаше да види с очите си какво става на бойното поле. Огледа се за някое по-високо място и погледът й се спря на една от транспортните машини. По-голямата част от товара вече беше свалена, останали бяха само провизиите. Че размаха тромаво криле и се издигна към опорните греди на каросерията, хвана се здраво, успя да се изправи на крака и обхвана с поглед бойното поле. Точно тогава първите ортоптери излетяха над главата й. Още не бяха набрали скорост, но вятърът от крилете им една не я събори. Тя побърза да седне, а след миг Ахеос и Спера долетяха при нея.
