— Хубаво. По-късно ще обсъдим екипа. В момента имаме много по-сериозен проблем. Адвокат на „Скъли“ е отвлечен в Либия и ние трябва да направим всичко по силите си да осигурим освобождението ѝ. Познаваш ли Бенсън Уол, който ръководи офиса ни във Вашингтон?
— Да, виждали сме се.
— След малко Бенсън ще се присъедини към нас по видеовръзка. Във Вашингтон има трима съдружници, които са работили или за Държавния департамент, или за ЦРУ, затова имат доста познанства. Чувал ли си за оперативна група на име „Крюгъл“?
— Звучи като име на зърнена закуска.
— Нищо подобно. Кори!
Кори ловко пое подадената топка и продължи без никакво забавяне:
— Няма да ги намериш нито в интернет, нито някъде другаде. Това са бивши шпиони и експерти по военно разузнаване, които действат по цял свят като свръхсекретна група наравно с МИ6, Мосад, ЦРУ, КГБ и тъй нататък. Отиват на местата, където са проблемите, затова прекарват много време в Близкия изток. Без съмнение са най-добрият избор в ситуация със западен заложник. Имат богат опит и много добра репутация.
— Ние сме ги наели, така ли? — попита Мич.
— Да.
— Развиваме дейността си по цял свят — поясни Джак — и ходим на места, които не са толкова безопасни, колкото би ни се искало, затова се застраховаме солидно, Мич. Преговори за заложници, откупи, какво ли не.
— А военни операции?
— Не са покрити. И не се очакват.
— Най-сигурният начин да предизвикаш смъртта на заложник е да изпратиш хрътките — каза Кори.
— Кои хрътки?
— Момчета с оръжия и нетърпеливи пръсти на спусъците, ченгета, спецотряди или някакви подобни. В такива ситуации дипломацията, преговорите и парите вършат много по-добра работа. Чувал ли си за застраховка „О и О“?
— Май да.
— Отвличане и откуп. Това е огромна индустрия и повечето големи застрахователи я предлагат.
— От години я имаме, но я пазим в тайна. Не я обсъждаме, защото похитителите може да се превъзбудят, щом разберат, че сме застраховани.
— Значи и аз, така ли?
— Всички сме застраховани.
— За каква сума? Колко струвам?
Кори погледна Джак и не каза нищо. Отговорът трябваше да дойде от шефа му, който отговори:
— За двайсет и пет милиона. Струва ни сто хиляди годишно.
— Звучи доста. Просто от любопитство: колко струва заложник като Джована на свободния пазар?
— Кой знае? — отговори Кори. — Мога само да предполагам. Носи се упорит слух, че преди две години френското правителство платило трийсет и осем милиона за журналист, държан като заложник в Сомалия, но те го отричат, разбира се. Преди пет години испанците платиха двайсет милиона за хуманитарен служител в Сирия. Франция и Испания обаче преговарят. Великобритания, Италия и Съединените щати не преговарят. Поне официално. Рядко има ясна разделителна линия между престъпна групировка и терористична организация.
— И тук идва мястото на „Крюгъл“. Наехме ги и убедихме и нашата застрахователна компания да ги използва.
— Коя е тя?
— Ди Джи Ем Екс.
— Ди Джи Ем Екс? Звучи много творчески.
— Те са клон на голям британски застраховател — обясни Кори.
— Както и да е — намеси се Джак, подразнен от бъбренето им, — на линията са Бенсън Уол и Дариън Кейсък. Кейсък е американец от израелски произход, който оглавява „Крюгъл“ в световен мащаб.
Той натрака нещо на клавиатурата и един монитор в края на масата светна. Появиха се две лица. Бенсън Уол и Дариън Кейсък. И двамата бяха петдесетинагодишни. И двамата се бяха вторачили неловко в камерите си.
Джак набързо представи всички. Уол ръководеше вашингтонския клон на „Скъли“, където работеха двеста адвокати. Той само промърмори едно „здравейте“. Дариън дори не поздрави, а направо започна:
— В Южна Либия, далече от Триполи и Бенгази, действат много банди. Боричкат се помежду си за територия, но всички мразят Кадафи и най-малко две-три обикновено планират преврат. Както знаете, той е оцелял след осем такива опита, откакто е завзел властта през шейсет и девета, и се нуждае от около десет хиляди лоялни войници, за да се защитава. Когато враговете му не кроят заговор да го убият, те се стремят да създават огромни неприятности. Отвличанията са често явление и носят добри приходи на бандите. Освен това редовно отмъкват работници от нефтените платформи, а ако им провърви — и по някой високопоставен мениджър на „Бритиш Петролиум“, обикновено само за пари. Сегашното отвличане обаче има необичайни особености и те са притеснителни. Първо, страховитото кръвопролитие, което вече е факт. Досега има десет убити.
Дариън имаше късо подстригана прошарена коса, загрубяла и потъмняла от слънцето кожа, както и суровия нетрепващ поглед на човек, живял в опасни подмоли и видял много трупове. Мич остана доволен, че той е от техния отбор.
— Това е необичайно за една престъпна банда, по-типично е за терористи — продължи Дариън. — Втората особеност е, че последната жертва, шофьорът, е намерен много близо до Бенгази. Бандите рядко се приближават до големите градове. Тези два фактора говорят, че вероятно си имаме работа с нова, по-зловеща заплаха.
Дариън замълча и Мич попита:
— Значи подозирате, че е Кадафи?
