Кражбата беше извършена бързо, ефективно и почти безболезнено. Всички си отдъхнаха и се помъчиха да се приспособят към действителността, че току-що са се изпарили много пари, в момента неясно за какво. Сбогуваха се тихо и си тръгнаха.
На улицата Аби и Кори се качиха в черен джип и потеглиха към апартамента в центъра на града. Мич и Дариън се качиха в друг джип и тръгнаха на юг към финансовия квартал.
Сакът на Аби беше готов и я очакваше. Застанала до кухненската маса, тя изпрати есемес на Нура, че до неделя по обед няма да бъде на телефона. Скри го в дрешника заедно със своя мобилен. Излезе от сградата през изхода в сутерена и се качи в същия джип, в който я чакаше Кори. Шофьорът напусна града по моста „Джордж Уошингтън“ и изчезна в северните части на Ню Джърси. Кори беше сигурен, че никой не ги следи. В град Парамъс спряха на малко летище, качиха се на самолет „Кинг Еър“ и отлетяха. Деветдесет минути по-късно кацнаха в Айлсбъро, където Картър и Кларк посрещнаха майка си на летището. Не се бяха виждали цяла седмица.
В 12:30 ч. Джак събра управителния съвет за пети пореден ден. Присъстваха и деветимата членове. Атмосферата беше мрачна и напрегната. Фирмата току-що беше изгубила десет милиона долара.
Той ги запозна със събитията от сутринта и после отвори вратата. Мич влезе и поздрави. Зарадваха се на появата му и го обсипаха с въпроси. Той ги запозна със състоянието на Лука, с новостите около иска на „Ланнак“ в Женева и с последните слухове от Триполи.
Нямаха голям напредък в набирането на сумата за откупа. Правителствата на Италия и Великобритания продължаваха да протакат с надеждата кризата да се разреши от само себе си или да ги подмине. И тъй като не участваха в преговорите и нямаха представа с кого, по дяволите, си имат работа, нежеланието им да се включат с пари за откупа беше разбираемо.
Похитителите вече бяха получили солиден депозит и Мич се канеше да помоли за още време. Всички знаеха, че крайният срок е следващата сряда, 25 май. Инстинктът му подсказваше, че опитът му ще остане безплоден, защото похитителите не бяха проявили никакъв интерес към преговори.
След като обрисува мрачната картина, Мич продължи с неприятните проблеми. Сновеше насам-натам пред голям черен екран и накрая мина по същество. Те го очакваха.
— Фирмата ни трябва да впрегне всички свои ресурси в усилията Джована да се завърне благополучно. Ако го направим, това ще е гаранция, че исканията на похитителите ще бъдат напълно удовлетворени, каквито и да са окончателните им условия. В момента искат още деветдесет милиона.
В качеството им на старши съдружници средните доходи на присъстващите за предишната година бяха 2,2 милиона долара, трети по размер в класацията за цялата страна. Живееха добре, харчеха много, някои спестяваха повече от другите. Почти всички бяха консервативни във финансово отношение, но се говореше, че няколко души харчат всичко, което спечелят. На хартия бяха милионери и в немного далечното минало на Уолстрийт щяха да ги смятат за богаташи. Сега обаче доходите им бяха значително по-ниски от тези на хората, които движеха парите — управителите на хеджфондове, търговците на ценни книжа и облигации, търговците на валута, рисковите капиталисти. Те бяха новите царе.
Първия коментар направи Оли Лафордж, който, странно защо, намери нещо забавно в случващото се. Подсмихна се и каза:
— Сигурно се шегуваш.
Мич знаеше, че не бива да отговаря. Беше казал достатъчно, разговорът, който предстоеше, трябваше да бъде между членовете на управителния съвет. Той просто седна — не на масата, а до стената.
— Няма да изложа на риск всичко, за което съм работил, и финансовата сигурност на семейството си, за да гарантирам банков заем в размер на деветдесет милиона долара — каза Шелдън Морлок, без да поглежда Мич. — И дума да не става.
— Не се съмнявам, че всички сме на това мнение, Шелдън — намеси се Пайпър Редгрейв, — но никой не очаква от теб да дадеш толкова пари. Фирмата ще поеме дълга и съм сигурна, че ако постегнем коланите и направим някои жертви, ще се справим някак. Барт, какви се очертават условията за заема?
Ще се справим някак, помисли си Мич. Все едно съдружниците в „Скъли“ щяха да пропуснат някой уикенд в Хемптънс или дори вечеря в ресторант със звезда на „Мишлен“.
— Засега ще ни отпуснат кредитна линия от деветдесет милиона с трипроцентна лихва. Нещо такова — каза Барт Амброуз. — Ако се включим всички, можем да го променим на дългосрочен заем.
— Няма да бъдат деветдесет милиона, Шелдън — обади се Бенет Маккю. — Ще водим неприятно дело със застрахователната компания, но накрая те ще платят. От там ще дойдат двайсет милиона.
— Може да отнеме години — възрази Морлок. — И победата не е сигурна.
— Вижте, знаете, че мразя дълговете — каза Оли Лафордж. — Нямам кредити и никога не съм имал. Баща ми фалира, когато бях на дванайсет и изгубихме всичко. Мразя банките, но вече сте чували тази реч. Мен не ме бройте.
