Едрите му ръце загалиха чувствителните ми гърди, докосвайки леко втвърдените ми
зърна. Притиснах се към него, опитвайки се да ги набутам в ръцете му.
Не стана. Той бе наясно с желанията ми.
— Трябва да ми кажеш какво искаш, ако се надяваш да го получиш — отвърна Джо.
Докато говореше, стисна едното ми зърно, неочаквано и силно, изпращайки
електрически ток по тялото ми.
— Моля те — едва успях да прошепна.
— Молиш ме за какво? — повтори той, като продължи да си играе със зърната ми.
Това беше работа. Трябваше да съм съсредоточена, макар тя да предлагаше много
повече от вкусни ордьоври. Но, дявол да го вземе, цялото тяло ме болеше от възбуда, а аз не
бях като Джордж — способна да превърна желанието си в нещо друго.
Поех си дълбоко дъх и казах:
— Моля те, накарай ме да се изпразня. Не ми пука как. Просто го направи.
Той се ухили като котка, намерила не само млякото, но и цяло печено пиле. Завъртя ме
и ме залепи за стената. Нямах нищо против, тъй като коленете ми вече трепереха и надали
щяха да ме задържат права още дълго.
— Вдигни си полата — заповяда ми Джо.
Гласът му бе плътен и богат като тъмен шоколад или старо бордо.
Подчиних се незабавно и смачках скъпата коприна, сякаш беше евтин памук. Почти
удавена от плата, не виждах добре какво правеше, но се почувствах страхотно.
Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер докосна фината коприна и
влажната ми плът. Той се гърка в мен няколко секунди, докато соковете ми направиха петно
на униформата му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.
— Подгизнала си от влага — промърмори той. — Лошо развратно момиче. И толкова
секси.
Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и светът ми се съсредоточи
между краката ми. Джо задейства и другата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището
ми.
Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, сякаш нямаше нито утре, нито
вчера, а само едно зашеметяващо днес.
Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе надървен отново. Или пък
просто бе един от онези щастливци, които си оставаха твърди дори след празненето, ако
положението бе достатъчно интересно.
Комплимент за мен и в двата случая.
Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последните няколко месеца бяха
прекалено целомъдрени и дълги и един оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още
пулсирах, готова за секс.
Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше да е спокоен след
изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от натрупаната сексуална енергия, потискана
толкова дълго.
Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с копнежа на бедно
момиченце, застанало пред витрината на „Тифани“. Пенисът му бе твърд като скъпоценен
камък, но много по-горещ…
Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня следващата част от
представлението (нерви и чувство за вина). Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за
ръка.
— Искам да съм в теб — прошепна той с дрезгав и хипнотичен глас. — В края на
коридора има килер за електрическата инсталация. Ела — задърпа ме той.
Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-добро от разсеян охранител
бе липсващ охранител.
Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът му прониква в мен изотзад,
бавно, сантиметър по сантиметър, и макар да имаше по-хубави места, където да го направим
— в една от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от неща, които бих
откраднала, вече не ми пукаше.
Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си убиваше времето в
служба, която не го вълнуваше, и бе готов да рискува безценно, но безразлично за него бижу,
за да получи бурен секс.
От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а това ме изпълни с
любопитство и изнерви. В нашата работа почти нищо не бе лесно и удобно.
Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила сериозни мангизи, за да
докарат „Звездата на Лукезе“ във Вегас и трябваше да изглеждам поне леко загрижена за
бижуто.
— Не трябва ли да охраняваш? — попитах, като посочих вратата.
Джо сви рамене.
— Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой дори си поеме дъх тук.
Наеха някаква тузарска охранителна фирма и включиха безброй сложни аларми. Мястото си
се охранява само. Ние сме само за подкрепа.
— Е, това ме успокоява.
И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч, който разчиташе, че
алармената система щеше да свърши работата му.
И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината, а Джордж не довършваше
работата, докато аз и Джо си играехме. Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди
да го уволнят.
Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя за угризенията си и
страховете, че Джордж може да тръгне да ме търси и да чуе странни звуци от килера.
Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях луда по него. Но пък една
жена може да издържи само на определено количество целомъдрие. Особено когато мъжът,
с когото иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въздържа.
Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен и изпълнен с машинни
