Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бедствие като загубата на
„Звездата на Лукезе“ можеше да съсипе и най-солидните трудови взаимоотношения.
Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джордж губеше интерес към
секса не само когато планираше обир, но и когато се проваляше.
Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съобщение. Бил впечатлен от
способността ми да разсъждавам бързо и да се оправям в трудни положения. Ако съм се
чувствала готова за „повишение“, той би искал да преговаря.
Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да чака там един час в
определена вечер, ако съм искала да отида.
Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който рошеше косата ми.
Звездите не бяха впечатляващи като сапфири с размера на юмрук, но бяха страшно красиви.
Винаги е важно да имаш план „Б“.
ТАНЦ СЪС СЕНКИ
Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет минути след като го
поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет и шест годишният ми любовник падна от бъги и
си счупи три гръбначни прешлена.
Не беше едър мъж — метър и шестдесет и осем, може би около шестдесет кила с мокри
дрехи. Момчето със счупените прешлени ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал
през прозореца как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там половин час,
преди да отиде да провери какво е станало. По каква причина един баща може да остави
сина си да лежи на земята? Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия
начин бащата на сина ми го изостави — още преди да се роди.
Любовникът ми звънна от болницата.
— Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя отново. Уплашен съм.
Сестрата каза, че май съм си счупил гръбнака. Мамка му, страх ме е.
— Какво? — извиках и го чух да плаче. — Къде си?
— В болницата.
— Кой е с теб?
— Татко. Мама.
— В коя болница?
— „Кайзер“.
— Кой „Кайзер“ по-точно.
— В Сънисайд.
— Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.
— Магия — каза той.
— Какво?
— Магия — повтори.
Бяха го натъпкали с морфин.
— Скъпи, не те разбирам.
За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе, което чуках.
— Бившата ми е тук — заяви той.
Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно четири години. Разделили се
три месеца преди да започна да го чукам. Веднъж го попитах защо.
— Карахме се — отговори той.
Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно за нея. Тя беше там, а аз
— не.
Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник, бе две години. А когато
той си тръгна, се радвах, че го направи. Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше,
защото, ако отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задържиш контрола и
да не ти се налага да изтърпяваш мъката от изоставянето.
В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш раните си.
Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на трийсет и девет години,
след като взех магистърската си степен и започнах работа в офис, която ежедневно ми
напомняше как бях мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и уважавана.
Само дето не можах да си намеря такава работа, защото не бях публикувала научни статии в
„Ню Йоркър“ или „Атлантик мънтли“. Но пък вярвах, че в живота получаваш това, което
искаш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова написах:
„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стриптийзьорка с
магистърска степен търси любовник. Възраст: 21–27, сладък, образован и
срамежлив.“
Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години и го избрах, защото
писмото му беше кратко и мило и бе уплашен от мен, което щеше да ми предостави
контрола.
„Наистина ли съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте, електротехник.
След като имаш магистърска степен, значи си умна, което е малко страшно. А ако
си била стриптийзьорка, сигурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам
се дами отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка.“
Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми изпрати. Това ме
изпълни едновременно с презрение и раздразнение. Не го разпитвах за нея в писмата.
Пишехме си за музика, филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше да
го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усетих как тялото ми се загрява от
желание за секс и се кикотих замаяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и
онези, когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата новия си любовник,
това слабо неподходящо момче, тази драма в маратонки. Досега никой не ми бе подхождал
толкова малко.
Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше да се изнесе от квартирата,
която споделяше с още четири момчета, и се пренесе в апартаментчето над гаража на
родителите си. Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съобщи, че
приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на погребението. Не плака. Каза, че
винаги бил очаквал насилствена смърт за приятеля си.
И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се обади, за да ме пита дали не
