ми звъни прекалено често. Неувереността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно
непривързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхновение и удоволствие. Аз
самата бях такава за мъжете цял живот. Да, Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе
доста безразсъден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти, имаше опасна
работа, където си играеше с електрически ток с голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен.
По времето, когато се запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска марихуана и
гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди да си счупи гръбнака. Беше си
наркоман и миришеше като такъв: трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици.
Замайваща смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.
Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апартамента ми, след като бях
сложила сина ми да си легне, и се настани на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там.
И заговори по мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино и
изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но вдъхнах аромата му толкова
много пъти, че се замаях от сладостта му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах
между облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се просна в скута му, а
главата ми полегна на гърдите му.
Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща си. Уютно. Щастливо.
Той докосна косата ми, погали ме, а аз вдигнах глава, за да погледна в очите му и видях
момченце с весела гримаса на лицето.
На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения гръбнак, за да оправят
трите му счупени прешлена. По-късно той ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял
същата операция. Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво ще
стане, когато циментът в гърба му се разтвори, нито дали ще е парализиран, когато навърши
четирийсет. Момчето със счупения гръбнак ми разказа това, след като се бяхме чукали,
телата ни лежаха преплетени на матрака в спалнята ми, а наоколо горяха свещи, които
ухаеха на захарни бисквити и канела, на истински дом и кухня. И въобще не бихте си
помислили, че той е счупил гръбнака си преди пет седмици. Прокарах пръстите на дясната
си ръка по белега над десния му бъбрек, а после докоснах малките разрези около трите
прешлена на кръста му. Погалих лицето му, лявата му ръка и гръбнака му.
Той се усмихна и каза:
— Имаш успокояващ допир.
Измъченото му тяло предизвикваше нещо повече от любовно желание у мен. Исках да го
излекувам. Също когато синът ми падна от скейтборда си и се разплака. Но никога не
попитах Момчето със счупения гръбнак защо бе карало толкова бързо в деня, когато го
поканих на вечеря. Не исках да чуя отговора му.
На Нова година той ми звънна по телефона и ме попита с колко мъже съм била. Засмях
се. Това бе реакцията ми в подобен момент. Защото това не бе въпрос, предизвикан от
желание или любопитство. Чух обвинение. И се засмях. Друга реакция би довела до лудост.
Подобно нещо се случи в нощта, когато съобщих на бащата на сина ми, че съм бременна. Той
седеше в единия край на канапето, скръстил ръце на гърдите си, приковал очи в стената. Аз
седях в другия край с разтреперани ръце, приковала очи: в него. Чаках известно време, но
накрая просто не можах да издържа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го.
Мразех го. А той не виждаше болката ми.
Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял хляб, натопен в сос. С
други думи, вече бях изпила няколко чаши вино.
— Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.
— Браво на теб.
Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и съжаления. Повтарям.
Белези.
— Защо не ме помоли да дойда в болницата?
Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху друг. Лежах на канапето,
съжалявах, че виното ми бе свършило, и зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.
— Защото си имаш други отговорности — отговори той.
Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.
— Да, имам.
— Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех кога точно.
— Това е истинската причина, задето не ме повика.
— Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата ми към теб.
— Няма значение.
— Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?
Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надрусан.
Разплаках се. Гневът ми се замени с копнеж.
— Липсваш ми — признах.
— Искам да те видя — отвърна той.
— Как?
Беше погълнал доста обезболяващи, дрога и приспивателни.
— Не знам.
Любовниците копнеят за физическа близост, която да излекува всички рани. Да, секс.
Бих го погълнала като вкусно ядене.
— Ще дойда да те взема — заявих.
— Наистина ли?
— Да.
— Искам да го направиш.
— Добре.
— Сериозно ли говориш?
— Да.
— Ще дойдеш да ме вземеш?
— Да.
Надигнах се и примигнах към коледните светлинки. Как можех да събудя сина си, а
после да шофирам след толкова много вино?
— Сериозна ли си, бебче?
— Не знам.
Отпуснах се обратно на канапето. Бях объркана.
— Ще ми се обадиш ли утре?
Мълчание. От онова, което се възцарява в джунглата, когато жертвата си разменя ролята
