Знаем как завърши обсадата: съвсем неочаквано. Една нощ Бонапарт завзе малкия Гибралтар; на другия ден превзе укрепленията Егийет и Балагие, чиито оръдия бяха насочени веднага срещу английските, португалските и неаполитанските кораби. Не си струваше дори да се опитват да се отбраняват. Господар на своята фрегата както ездачът на коня си, Карачоло заповяда да вдишат всички платна на „Минерва“. Франческо Еспозито, един от най-сръчните и яки моряци, бе изпратен към върха на малката мачта, за да вдигне платното. Въпреки силното морско вълнение той успя да изпълни тази задача за най-голямо задоволство на своя капитан, когато един френски снаряд преряза на половин метър от мачтата реята, където бе стъпил с двете си нозе. Той загуби равновесие от сътресението, но се задържа с две ръце за развятото платно, на което увисна. Положението му беше крайно опасно; Франческо усещаше, че платното постепенно се къса; би могъл да се хвърли, когато наклоняване-то на кораба му дадеше възможност да падне в морето и в такъв случай имаше петдесет на сто изгледи да се спаси; ако дочакате платното да се скъса съвсем, можеше да падне на палубата; в такъв случай имаше деветдесет и девет на сто вероятност да си счупи гръбнака. Той избра първата възможност, която му предлагаше петдесет на сто добри и петдесет на сто лоши изгледи; и за да прехвърли лошите към добрите, даде обет на своя светец покровител Свети Франческо да захвърли моряшката униформа — ако остане жив — и да сложи монашеско расо. Обаче капитанът, който все пак държеше на Еспозито въпреки непокорството му, защото иначе беше един от най-добрите му моряци, бе дал знак на една лодка да се приближи и да се приготви да прибере Еспозито. Той се хвърли от шестдесет стъпки височина, падна на три метра от лодката и когато се появи на повърхността, малко замаян от падането, му оставаше само да избира какво да предпочете — дали ръцете или веслата, протегнати към него. Предпочете ръцете, като по-здрави, сграбчи първите, които му попаднаха, и бе измъкнат от водата и прибран на борда, където Карачоло побърза да го поздрави за акробатика-та, но Еспозито изслуша разсеяно похвалите на своя командир и когато Карачоло го запита за причината за тази разсеяност, той му призна за дадения обет, като заяви, че непременно ще му се случи нещастие на тоя или на оня свят, ако дори поради независими от волята му причини не изпълни обета. Като не искаше да се упреква, че е погубил душата на един толкова добър християнин, Карачоло обеща на Еспозито, че щом се върнат в Неапол, ще го освободи редовно от длъжност, но при едно условие: още на другия ден след като постъпи в ордена и даде обета си, да дойде на „Минерва“ в новото облекло и да повтори с расо същия скок, който бе направил в моряшка униформа, като, разбира се, същата лодка и същите хора ще чакат да му помогнат при второто хвърляне, както бяха сторили при първото. Ес-позито беше настроен религиозно и отговори, че вярва в закрилата на своя светец покровител, затова не се двоуми да приеме предложението и да повтори изпитанието; при тия думи Карачоло заповяда да му дадат двойна дажба ракия и го изпратят да си легне по-рано, като го освободи за двадесет и четири часа от всякакви служебни задължения. Еспозито благодари на командира си, спусна се през люка, глътна двойната дажба ракия и заспа въпреки адската музика на трите френски укрепления, които стреляха едновременно срещу града и срещу трите съюзнически ескадри, напускащи пристанището, озарени от пламъците на горящия арсенал, подпален от англичаните при оттеглянето им.
Въпреки френските снаряди, които я преследваха при излизането й от залива, въпреки бурята, която я посрещна, щом излезе от него, фрегатата „Минерва“, водена смело от своя капитан, се прибра в Неапол без големи аварии и щом пристигнаха, верен на думата си, Карачоло подписа уволнението на Франческо Еспозито, като му наложи устно, срещу честна моряшка дума, предвидените условия, които Франческо бе обещал да изпълни.
Франческо Карачоло, станал след тази тулонска експедиция адмирал, както, струва ни се, вече казахме, бе напълно забравил Еспозито, уволнението му и условията, при които го бе уволнил, когато на 4 октомври 1794 година, в деня на Свети Франциск, както даваше оръдейни салюти от борда на своята украсена със знамена фрегата по случай имения ден на престолонаследника Франческо, видя цяла дузина лодки, пълни с капуцини, с кръстове и хоругви, да се отделя от брега и командвана сякаш от опитен капитан, да се приближава в отличен ред към „Минерва“, като пееха с присъщите на францисканския орден приглушени гласове литании на светци. Той се запита за миг дали не се готви нападение срещу фрегатата и дали не трябва да даде бойна тревога, когато от фок до бизанмачтата от устата на всички моряци, накацали по вантите, за да гледат странното зрелище, изхвръкнаха само две думи:
— Франческо Еспозито! Франческо Еспозито!
