Раненият кимна, но Луиза се намеси:
— Ще ви я дам, ако искате — каза тя, но е безполезно, джобовете са празни.
И тъй като Чирило запита с поглед: „Откъде знаете?“, Луиза отговори на този безмълвен въпрос:
— Първата ни грижа беше да потърсим там, където можеше да се намери някакво сведение, което би ни помогнало да установим самоличността на ранения. Ако би имал майка или сестра в Неапол, първият ми дълг щеше да бъде да ги предупредя, каквото ще да стане след това. Но не намерихме нищо, нали, Нина?
— Абсолютно нищо, синьора.
— А какви бяха книжата, които са сега в ръцете на вашите неприятели? Припомняте ли си, Салвато?
— Само едно писмо от генерал Шанпионе, което препоръчваше на френския посланик да поддържа, доколкото е възможно, добри отношения между двете правителства, като се има предвид, че той още не е в състояние да воюва.
— Споменаваше ли се за патриотите, влезли във връзка с него?
— Да, и му поръчваше да ги успокои.
— Назоваваше ли ги по име?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
Уморен от усилието да отговори докрай на Чирило, раненият затвори очи и пребледня.
Луиза ахна: помисли, че той загубва съзнание.
При това ахване Салвато отвори очи и на устните му се появи усмивка — от признателност ли или от любов?
— Няма нищо, синьора, няма нищо.
— Все едно — каза Чирило, — пито дума повече. Зная, каквото исках да узная. Ако се отнасяше само до моя живот, нямаше да ви запитам нито дума, но вие знаете, че не става дума само за мене и ще ми простите.
Салвато пое ръката, подадена от доктора, и я стисна с енергия, от която пролича, че силата му не го е напуснала.
— А сега — продължи Чирило — мълчете и се успокойте — злото не е така голямо, както се страхувах и както би могло да бъде.
— А генералът? — запита раненият въпреки заповедта да мълчи. — Той трябва да знае какво се е случило.
— Генералът — отговори Чирило — ще получи до три дни пратеник или известие, за да бъде успокоен за вашата участ. Ще научи, че сте тежко, но не смъртоносно ранен. Ще научи, че сте извън досега на неаполската полиция, колкото ловка и да е тя. Ще научи, че имате болногледачка, която сте взели за ангел, преди да разберете, че е обикновена милосърдна сестра. Ще научи най-после, драги Салвато, че всеки ранен би желал да бъде на ваше място и би искал от лекаря си само едно нещо: да го излекува много бързо.
Чирило стана, отиде до една маса, където имаше перо, мастило и хартия; докато той пишеше рецептата, Салвато потърси и намери ръката на Луиза, която се изчерви от това.
Щом написа рецептата, Чирило я подаде на Нина и тя излезе веднага, за да я занесе за изпълнение.
След това повика при себе си младата жена и й каза съвсем тихо, да не може раненият да чуе:
— Грижете се за този млад човек, както сестра се грижи за брата си, повече — както майка се грижи за детето си. И никой, нито дори Сан Феличе, да не узнае присъствието му тук. Провидението с избрало вашите нежни и непорочни ръце, за да им повери скъпоценния живот на един от своите избранници. За него ще отговаряте пред това провидение.
Луиза наведе глава и въздъхна. Уви! Препоръката беше излишна: гласът на собственото й сърце й препоръчваше Салвато така нежно, както и гласът на Чирило, колкото и властен да беше той.
— Ще дойда отново вдругиден — продължи Чирило. — Ако не се случи нещо непредвидено, не изпращайте за мене, защото след станалото тази нощ полицията ще ме следи. Направихме всичко, което трябваше да се направи. Внимавайте раненият да не преживее никакво физическо или душевно сътресение. За всички, дори за Сан Феличе, болната сте вие и аз ще идвам заради вас.
— И все пак — промълви младата жена — ако съпругът ми узнае…
— В такъв случай поемам всичко върху себе си — отговори Чирило.
Луиза вдигна поглед към небето и въздъхна по-свободно.
В този миг Нина се върна с предписаните лекарства. С помощта на девойката Чирило постави прясно стрити билки върху гърдите на ранения, пристегна превръзката, препоръча му да си почива и почти успокоен, че животът на Салвато е вън от опасност, се сбогува с Луиза, като й обеща да дойде след един ден.
Нина току-що затвори след него пътната врата, когато от Паузилипе заслиза едно кароцело133.
Чирило му направи знак да приближи и се качи в него.
— Къде трябва да закарам ваше превъзходителство? — попита кочияшът.
— В Портичи, приятелю. Ето ти един пиастър за курса, ако стигнем за един час.
И му показа пиастъра, без да му го даде.
— Viva San Gennaro134! — извика кочияшът.
И шибна коня, който препусна в галоп.
С такава скорост Чирило би стигнал за по-малко от час до целта си; но когато стигнаха до улица Нуова дела Марина, намериха кея, задръстен от огромна навалица, която им пресече напълно пътя.
Микеле не се бе измамил; на Стария пазар имаше врява; само че тя не се дължеше изцяло на причината, която предполагате млечният брат на Ла Сан Феличе, или най-малко тази причина не беше единствената.
