След молебена излезе от черквата, качи се на коня и предшестван, придружаван, следван от все същото шествие, слезе по Корсо до площад Дел пополо, тръгна покрай Тибър в обратна посока на поетата от Шанпионе при напускането на Рим, после по виа дела Скрофа, където се намира свети Людовик Френски, през големия площад Навоне, по римския форум Агонале и оттам за няколко минути, покрай фасадата на двореца Браски, срещу статуята на Паскуино243, стигна до Кампо деи Фиори и двореца Фарнезе, цел на дългия път и край на тържеството му.
Целият генерален щаб можа да влезе в този великолепен двор, несравнима творба на тримата велики архитекти — Сан Гало, Виньоле и Микеланджело; а между двете чешми, които украсяват фасадата на двореца и се изливат в неповторими по величина гранитни вази, поставиха на почетна стража, всъщност и за отбрана, четири оръдия, готови за стрелба.
Обяд с двеста куверта беше сервиран в голямата галерия, рисувана от Анибал и Августин Карачи244 и учениците им. Двамата братя работили тук осем години и получили възнаграждение от петстотин златни екю или три хиляди франка днешни пари.
Целият Рим като че се бе събрал на площада Фарнезе. Въпреки патрулите народът нахълта в двора, по стълбите, в преддверията и стигна до вратите на самата галерия; непрекъснати викове „Да живее кралят!“ принудиха три пъти Фердинанд да стане от трапезата и да се яви на прозореца.
Самозабравил се от радост, смятайки се почти равен на героите, по чиито стъпки бе току-що минал по Свещения път, той не пожела да чака до другия ден, за да съобщи на папа Пий VI за влизането си в Рим, и като забрави, че плененият от французите глава на католическата църква не е напълно свободен в своите действия, с разпалена от виното глава и пламнало от гордост сърце, щом изпи кафето си, мина в своя кабинет и написа следното писмо:
„До Негово светейшество папа Пий VI,
първи наместник на нашия Господ
Исус Христос
Княже на апостолите, царю на царете,
Ваше светейшество ще узнае несъмнено с най-голямо задоволство, че с помощта на нашия Господ Исус Христос и под свещената закрила на блажения Свети Януарий на днешния ден, без да срещна съпротива, влязох триумфално заедно с армията си в столицата на християнския свят. Французите избягаха, уплашени пред кръста и пред блясъка на моето оръжие. Ваше светейшество може следователно да възстанови своята върховна отеческа власт, която аз ще защитавам с войската си. Нека напусне скромния си подслон в Шартрьоз245 и върху крилата на херувимите, като нашата Мадона ди Лорето слезе във Ватикана, за да го пречисти със своето свято присъствие. Ваше светейшество ще може да отслужи в Свети Петър божествената служба за рождеството на нашия Спасител.“
Вечерта кралят обиколи с каляска сред викове „Да живее крал Фердинанд! Да живее Пий VI!“ главните римски улици и площадите Навоне, д’Еспаня и ди Венеция; спря се за миг в театър Аржентина, където щяха да изпълнят кантата в негова чест; а оттам, за да види илюминирания Рим, се изкачи до най-високите склонове на хълма Пинчо.
Градът бе илюминиран a giorno246 от вратата Сан Джовани до Ватикана и от Пиаца дел пополо до пирамидата на Цестус. Само един паметник, където се развяваше трицветното знам, тържествен и заплашителен протест на Франция срещу завземането на Рим, беше тъмен сред това сияние, безгласен сред тия викове. Това беше крепостта Сан Анджело. Мрачната безгласна грамада беше огромна и страшна; защото единственият вик, нарушаващ всеки четвърт час мълчанието й, беше: „Стражата да бди!“, а единствената светлинка, проблясваща в мрака й, беше запаленият фитил на артилеристите, изправени до своите оръдия.
