— Самото име на убиеца.
— Знаехте ли го?
— Моят млечен брат Микеле позна Паскуале ди Симоне… Но оставете да довърша. Исках да ви кажа, че като не смеех да изпратя за вас, а не исках да потърся друг лекар освен вас, помолих едно лице, което беше случайно тук, да даде първа помощ на ранения…
— Има ли образование това лице? — запита Чирило.
— Не, но твърди, че знае някакви тайни, с които лекува.
— Шарлатанин значи.
— Не е. Простете, драги докторе, аз съм толкова смутена, че не зная какво говоря. Моят млечен брат Микеле, когото наричат Микеле ил Пацо129, познавате го, нали?
— Да, и в скоби казано, пазете се от него! Той е бесен роялист, пред когото не бих дръзнал да се покажа, ако бях остриган а ла Тит130 или ако носех дълги, а не къси панталони: той приказва само за изгаряне и бесене на якобинците.
— Да. Но не е способен да издаде тайна, която засяга и мене.
— Възможно е. Хората от нашето простолюдие са смесица от добро и зло, само че у повечето злото надделява над доброто. И така, вие казахте, че вашият млечен брат Микеле?…
— Под предлог да ми предскаже бъдещето — кълна ви се, приятелю, че хрумването беше негово, а не мое — ми доведе една албанска гледачка. Тя ми предсказа разни глупости, с една дума, беше вкъщи, когато прибрах нещастния младеж. Тя именно спря кръвта с билки, на които знаела свойствата, и му направи първата превръзка.
— Хм! — промълви неспокойно Чирило.
— Какво?
— Тя няма повод да изпитва лоши чувства към ранения, нали?
— Никакъв. Не го познава и изглеждаше, че се развълнува много от състоянието му.
— Не се страхувате следователно, че с цел да му отмъсти за нещо, е употребила отровни билки?
— Господи! — извика Луиза, като пребледня. — Вие ме подсещате за това, но не, невъзможно. Като оставим настрана извънредната му слабост, раненият изпита голямо облекчение, щом го превързаха.
— Тези жени — каза Чирило, сякаш говореше на себе си — наистина притежават понякога отлични тайни. В Средновековието, още преди науката да дойде от Персия с авиценовци131 и от Испания с авероевци132, те са били довереници на природата и ако медицината не беше толкова горда наука, щеше да признае, че дължи на тях някои от най-добрите си открития. Само че, скъпа Луиза — продължи той, като заговори отново на младата жена, — тия създания са диви, завистливи и за ранения ще бъде опасно вашата врачка да узнае, че друг лекар го лекува. Затова постарайте се да я отстраните, за да го видя насаме.
— Тъкмо това мислех и аз, приятелю, това именно исках да ви кажа — отговори Луиза. — Сега, когато вече знаете всичко и сам предвидихте опасенията ми, да вървим! Вие ще влезете в съседна стая, аз ще отпратя Нано под някакъв предлог и тогава, тогава, драги докторе — продължи Луиза, като скръсти ръце, сякаш се молеше Богу, — ще го спасите, нали?
— Спасява природата, мило дете, а не ние — отвърна Чирило. — Ние само й помагаме, нищо повече и аз се надявам, че тя вече е сторила за скъпия ни ранен всичко, което може да направи. Но да не губим време — при такива произшествия бързата помощ допринася много за оздравяването. При все че трябва да се уповаваме на природата, не бива да възлагаме всичко на нея.
— Елате тогава — каза Луиза.
Тя тръгна напред, докторът я последва.
Минаха през дългата редица отделения, съставящи дома Сан Феличе, после отвориха междинната врата към съседната къща.
— Ах! — промълви Чирило, като забеляза случайното удобство, така добре послужило при сегашното събитие. — Ето нещо превъзходно! Разбирам, разбирам… Той не е у вас, а у херцогиня Фуско. Има провидение, мое дете!
И Чирило вдигна поглед към небето, за да благодари на провидението, в което лекарите изобщо не вярват много.
— Трябва да го крием, нали? — попита Луиза.
Чирило разбра какво иска да му каже.
— От всички без изключение, чувате ли? Ако се узнае присъствието му в този дом, при все че той не е ваш, най-напред ще бъде ужасно изложен съпругът ви.
— Значи — извика радостно Луиза — не съм сбъркала и добре направих, че запазих тайната само за себе си?
— Да, добре сте направили. За да ви успокоя напълно, ще добавя, че ако този младеж би бил познат и задържан, в опасност ще бъде не само неговият живот, но и вашият, на съпруга ви, моят и на още много хора, които струват повече от мене.
— О, никой не струва повече от вас, приятелю, и никой не знае по-добре от мене колко струвате вие. Но ние сме до вратата, докторе; искате ли да останете отвън, а аз да вляза сама?
— Добре — каза Чирило и се отдръпна.
Луиза завъртя ключа и вратата се отвори, без да скръцне.
Сигурно бяха взети мерки за безшумното й отваряне.
За най-голяма своя изненада младата жена намери ранения сам с Нина, която изцеждаше капка по капка на гърдите му с гъбичка сок от билките, набрани от врачката.
— Къде е Нано? Къде е Микеле? — попита Луиза.
— Нано излезе, синьора, като каза, че всичко е наред засега и няма какво да прави тук, а другаде я чакала много работа.
— А Микеле?
