ще приключи и тези интереси ще загубят силата си, след като пресъхне източникът на техните доходи.
Ето защо ние четиримата си поделихме работата според квалификацията и опита си. Хауърд беше
натоварен с проследяването на климатичната еволюция, за да може да предвиди с точност кой ще е
критичният момент в затоплянето. Точно затова той реши да замине да работи в американската станция
в Антарктида, където затоплянето протича по-ускорено, отколкото в други части на планетата. Атанасов
и Джеймс, физиците в групата, поеха от говорността да потърсят и разработят алтернативен източник на
енергия. А моя милост се зае с оценката на състоянието на петролните запаси и задачата да се установи
най-удобният от политическа глед на точка момент, в който да обявим новината за алтернативния
източник енергия.
- Алтернативна енергия ли?
- Да - потвърди Филипе. - Светът ще трябва да осъществи скок в развит иет о си и да намери нов
източник на енергия. Ако не го направи, това ще е краят.
- Говориш за слънчевата енергия?
- Не, слънчевата енергия е добро допълнение, но само тол кова. Нощите и облач ните дни нe позволяват
налагането и като основен енергиен източник.
- Но каква е алтернат ивата? Карим ми каза във Виена, че и вятърът не става.
- Действително. И вятърната енергия, кат о слънчевата, не е пост оянна. Какво ще правим , когато
вятърът спре да духа?
- Тогава какъв е изходът?
- Добър въпрос - отбеляза гой. - Ядрената енергия б и б ила алтернат ива, ако не беше толкова скъпа и
не срещаше такава съпротива от страна на обществото, плюс допълнителния проб лем с отпадъците,
които запазват радиоактивността си хиляди години. Други източници, като енергията на приливите,
биха могли да имат интересно приложение, но не биха могли да се превърнат в основа, на която да сгъни
цялата икономика. Природният газ и въглищата все още са налични в големи количества, но те са
изкопаеми горива, които изпускат въглерод, затова ще трябва да ги оставим настрани - най-вече
въглищата, които освен всичко друго, са неве роятни замърсители. В такъв случай какво да правим?
Точно над този въпрос се трудиха Атанасов и Джеймс.
- И стигнаха ли до някакво заключение?
- Аз и Хауърд бяхме малко настрана от работата на двама та физици и затова не съм запознат с
подробностите. Знам само, че на Атанасов му беше хрумнала интересна идея. Той и Джеймс работеха
над тази идея до смъртта си. Атанасов бе ус пял да завърши в основни линии теоретичната част от своя
труд. След убийствата аз и Джеймс изчезнахме от полезрението, но продължихме да работим. Аз
продължих да следя еволюцията на световните запаси на петрол, а той, като добър практик, пос вети
цялото си време на разработката на теоретичния труд на Атанасов.
- Вие двамата поддържахте ли контакт?
- Разбира се - потвърд и Филипе. - По интернет.
Приятелят му се надигна от леглото и отвори куфара, който лежеше на поставката. После отиде до
гардероба и се зае да изважда дрехи, които сгъваше и прибираше в куфара.
- И какви бяха тези контакт и? Редовни?
- Не. Прекрасно съзнаваме с какви средства разполагат хората, свързани с петролния бизнес, и не
искахме да поемаме излишни рискове. Разбрахме се да ми изпрати кодирано посла ние, когато пожелае
да се срещне с мен.
- Какво послание? Онова от Апокалипсиса?
- Същото. - Филипе спря да под режда дрехите в куфара и цит ира по памет: - „Когато сне седмия
печат, настана тишина на небето―. - Наведе се над куфара и отново се зае да прибира сгънатите дрехи. -
Затова сме тук.
- Английският ти приятел знае ли, че съм с теб?
-Разбира се.
- И каква ще бъде моята роля?
- Нали работ иш за Интерпол? Можеш да ни помогнеш,
Историкът стана от фотьойла, повече не можеше да се удържи на мястото си.
- Но как? Как бих м огъл да ви помогна?
Филипе вдигна очи.
- За да направим следващата крачка, се нуждаем от полиция, на коят о можем да се доверим.
185
ГОРЕЩИНАТ А ГИ ЛЪХНА В МИГА, В КОЙТ О ОТ ВОРИХА ВРАТ АТ А на самолета и слязоха по стълб ите на лет ище
„Конълън―. Сякаш бяха попаднали в гигантска фурна или бяха прекрачили входа на задушен парник,
опънат сред полупустинната равнина, къ дето се бяха приземили.
усмивка на лицето.
Задъхани, Томаш и Филипе крачеха по асфалта с неравномерно темпо - ту забързваха с надеждата да
се спасят колкото е възможно по-бързо от пещта, ту забавяха ход, защото телата им сякаш се топяха от
задушната горещина. Рояци от дребни мушици се блъскаха в лицата им, принуждавайки ги да раз махват
ръка пред носа си. С истинско облекчение влязоха в аерогарата и вдишаха жадно свежия въздух,
охладен от климатика, сякаш допреди миг се бяха давили и това бе спасителната глътка живот.
