Sedmiyat pechat полностью

по посока на Филипе. - Орлов, това е Филипе Мадурейра, приятелят ми, когото издирвате. - Посочи

англичанина. - А това е Джеймс Къмингс, изчезналият оксфордски физик.

Физикът и геологът направиха крачка напред, протягайки ръце да поздравят новодошлия, но Орлов

вдигна автоматичното оръжие и ги спря.

- Останете намясто - заповяда той.

- Орлов! - възмут и се Томаш. - Какво правите?

- Кротко.

- Но те не са убийците - каза Томаш, опитвайки се да разсее недоразумениет о. - Сега ще ви обясня

всичко.

Останалите мъже се приближиха, но спряха на безопасно разстояние от тях. Явно омаломощен от

задушната жега, руснакът посочи с оръжието си към вратата на къщата.

- Влизайте вътре.

Томаш не можеше да разбере поведението на човека от Интерпол.

- Но какво правите? Вече ви казах, че те не са убийците.

Орлов обърна оръжието към Томаш, който не повярва на очите си.

- И вие, господин професоре. Влизайте вътре.

Смаян и неспособен да реагира, Томаш се подчини и влезе в къщата. Имаше чувството, че някакъв

робот беше обсебил тялото му.

Вътре беше прохладно, за облекчение на огромния руснак, който им посочи дивана. Тримата седнаха

плътно един до друг, движени от инстинкт за съхранение. От цялата група Филипе изглеждаше най-

спокойният. Преметна крак връз крак, обзет от странно спокойствие, и впери поглед в мъжа, който ги

заплашваше.

- Вие не сте от Интерпол, нали?

Устните на Орлов се изкривиха в ехидна усмивка.

- Приятелят ви е доста прозорлив - отбеляза той, об ръщайки се към Томаш. - Всъщност това не ме

учудва. Само един прозорлив човек може да ми се укрива толкова дълго време. - Погали оръжието,

сякаш го подготвяше за действие. - Но имам нещо да ви казвам. - Усмивката се разля по тлъстото му

лице. - Прозрението беше дотук.

- Не сте от Интерпол? - попита историкът изумено. - Вие не сте от Интерпол?

Орлов изгледа подигравателно Томаш.

- А вие как смятате?

Ужасната истина достигна до съзнанието на Томаш. През цялото това време беше работил за един

непознат и нищо не беше заподозрял - човекът не беше онзи, за когото се представяше.

- Но кой сте тогава?

- Толкова ли е трудно да се досетите?

Филипе се наведе напред.

- Кой сте вие вече е ясно - каза той. - Но бих искал да разбера кой ви плаща.

Руснакът обърна оръжието към геолога.

- Ей т и, ум никът! Кротко.

- Защо? - попита Филипе. - Така или инак ще ни уб иете.

Очите на Орлов зашариха по напрегнатите лица пред него.

- Може би.

- Тогава имаме право да узнаем ист ината.

Двама от мъжете, които бяха дошли с Орлов, влязоха в къ щата и започнаха да тършуват из ъглите.

Единият отиде до кухнята и се появи с няколко кутии студена австралийска бира.

- Смотри, что я нашел в холодильнике - каза той на руски, показвайки находката си. - Холодное пивко.

- Дай мне одно - изръмжа Орлов.

Мъжът му подаде бирата и масивният руснак я изпи до дъ но почти на един дъх. После се изправи,

оригна се и се изсмя.

- Ах, чудно. - Ут олил жаждата си и във вид имо по-доб ро настроение, той седна в креслото, въздъхна и

се втренчи в тримата учени, които го наблюдаваха с боязън. - Значи смятате, че имате право да знаете

истината, така ли?

Филипе запази хладнокръвие и предизвика възхищението на Томаш.

- Ако бъдете така любезен да ни обясните в името на какво ще умрем - каза геологът почти

предизвикателно, - ще ви бъда благодарен.

- Вие м ного добре знаете в името на какво ще ум рете - отвърна руснакът. - Какво значение има дали

онзи, който плаща, е страната А или общността В, фирма С или корпорация D? - Сви рамене. - Това не

интересува никого. Онова, което ни интересува, ама наистина живо ни интересува, е фактът, че си

играете с огъня. И ето, настъпи часът да сложим край на тази игра.

- Но кой ви нареди? - настоя геологът.

- Може да е страна, може да е нефтена ком пания, може да е групировка, представляваща опреде лени

интереси, може да е никой. - Взе празната кутия и я показа на един от другарите си.

- Игорь, дай мне еще одно. - Обърна се към тримата арестанти и поде разговора от ново: - Какво

значение има кой ми е наредил? - Посочи Филипе и Къмингс. - По-важно е да си бяхте опичали ума.

Когато отстранихме приятелите ви, трябваше да разберете урока и да кротувате. - Поклати глава. - Но

не. Това не ви спря, нали? Принудихте ни отново да тръгнем по дирите ви. - По лицето му се изписа

недоумение, сякаш бе разочарован баща, който трябваше да накаже непослушния си син. - И сега ще си

понесете последствията. Или си въобразявахте, че ще се измъкнете?

Игор се приближи с още една кутия бира в ръка, която пода де на шефа си. Орлов отново я гаврътна на

екс и се оригна.

- Извинете - изсмя се той.

Филипе не се предаваше.

- Как, по дяволите, разбрахте къде се нам ираме?

Руснакът посочи Томаш с показалец.