- Чрез нашия професор. Той беше нашият внед рен агент.
Филипе и Къмингс впериха укорни погледи в Томаш. Историкът реагира забавено, сякаш бе упоен:
отвори широко очи и зина, но изминаха няколко секунди, докато успее най-сетне да издаде звук.
- Аз? - погледна Орлов потресен. - Аз? - Обърна се към двамата си другари, сякаш ги умоляваше да му
повярват. - Нищо не съм направил.
- Е, хайде сега, професоре! - Руснакът се забавляваше. - Не бъдете скромен. Признайте си всичко.
Томаш усети как пламва отвътре.
- Да не сте полудял? - избухна гневно той. - Какви са тези лъжи, че съм ви информ ирал? Кога съм
правил подобно нещо?
- Е, не се обиждайте. Когато бях млад , по времето на Съветския съюз, да докладваш се смяташе за
нещо напълно нормално и естествено.
- Да докладвам? - По лицет о му се изписа отвращение, явно страхът бе отстъпил място на
възмущението. - Вие сте луд за връзване, Орлов. Абсолютно изперкал.
Руснакът се разсмя гръмко. Спря за малко, колкото да се оригне отново, явно бирата още действаше
на стомаха му.
- Луд за връзване, а?
- Да, изперкал. Нищо свързано не казвате.
- А ако ви докажа, че сте издали вашия приятел? Ако ви го докажа?
Този път Томаш се разсмя.
- Не можете да докаже нещо, което никога не е ставало.
- Така ли? Ами ако ви докажа?
- Ами докажете, ще м и бъде интересно.
Орлов протегна пушката и докосна с цевта дясната ръка на Томаш.
- Покажете ръката си.
- Ръката?
- Да, покажете я.
Изпълнен с недоумение, Томаш протегна ръка и показа дланта си. Орлов хвана ръката му, разглежда я
няколко секунди и натисна една точка.
- Чувствате ли нещо т ук?
Неприятно усещане прободе ръката на историка.
- Да, ударих се преди време. Претърпях път но произшествие и си нараних ръката.
- Пътно произшествие, а? А ако ви кажа, че тук има мини атюрен предавател, захранван с лит иева
батерия?
- Предавател?
- Това е проект „Ирид иум―. Чипът използва идент ификация на радиочестоти, за да излъчва сигнал
сателитите могат да идентифицират мястото, където се намирате, с точност до няколко сантимет ра.
Томаш огледа ръката си поразен.
- Предавател? - повт ори той, опитвайки се да осмисли онова, което беше чул. - Ама... как? Как сте
поставили този предавател?
Снизходителна усмивка се разля по лицето на Орлов.
- Спом няте ли си деня, в който ви се обад их за първи път?
- Да. Бях в болницата, чаках майка ми.
- Спом няте ли си какво ви се случ и същата вечер?
Историкът се помъчи да си припомни.
- Същата вечер?
- Да. Не си ли спом няте какво се случ и? Кач ихте се на колата, за да дойдете в Лисабон, и - хоп! - къде
се събудихте?
Споменът изплува пред очите му. Видя мъж в бяла престилка и тънък мустак край леглото и сестрата
с луничките зад него.
- В клиниката - възкликна той. - Събуд их се в клиниката.
- И какво правехте там?
- Претърпях злополука. Колата ми се удари в елект рически стълб.
- Откъде знаете това? Видяхте ли колата да се удря в стълба?
- Ами... не, не си спом ням.
- Тогава откъде знаете, че сте се блъснали в електрически стълб?
- Казаха ми.
Орлов се усмихна, сарказъм проблесна в сините му очи.
- Казали са ви, нали?
Томаш изгледа руснака колебливо.
- Не е ли така?
Орлов махна към дясната ръка на арестанта си.
- Как смятате, че предавателят се е озовал тук? В името на от ца и сина и Светаго Духа?
Историкът се взря в ръката си, сякаш се опитваше да проникне под кожата.
- Имплант ирали са ми това в клиниката? Така ли? Пътното произшествие е било фарс? Не е имало
никаква злополука?
Руснакът му направи знак да се върне на мястото си и се настани удобно в креслото.
- Мисля, че вече може да си представите какво се е случ ило през онази нощ, не е трудно. Факт е, че
още преди първата ни среща ние вече ви бяхме идентифицирали. Благодарение на ето този предавател
тук ви проследихме през Сибир до Олхон и после ви хванахме в гората.
- Копелета! - изръмжа Томаш. - Вие сте били...
- Съжалявам за приятелката ви. - Насоч и пръст към Томаш. - А вие се спасихте само защото още се
нуждаехме от вас. Зна ете ли защо? - Посочи Филипе. - За да стигнем до него. Той извади късмет, че се
разделихте на Байкал вечерта. Джипиесът ни даваше само вашето местонахождение, не и на приятеля
ви. Когато ви открихме с момичето на брега на Байкал, но без прия теля ви, разбрахме, че ще трябва да
ви пуснем, надявайки се да ни отведете до него. - Махна към Къмингс. - Но този тук се оказа голямата
изненада. Не сме си и помисляли, че ще ни за ведете до него. - Орлов се усмихна. - Но го направихте. От
вас щеше да излезе суперченге, знаете ли? По времето на Съветския съюз КГБ със сигурност щеше да ви
вербува. Но Съвет ският съюз вече го няма и се опасявам, че и вие ще трябва да го последвате.
- Копеле мръсно!
- Е, и таз добра, професоре! Що за изрази са това?
- Защо не ни застреляте веднага?
Орлов поклати глава, сякаш претегляше тази възможност.
