Колата се движеше в района на Шотенринг и Алзергрунд. Това беше красива зона с внушителна
архитектура и добре под държани сгради. Мерцедесът намали скорост, съобразявайки се със светофарите
и натовареното движение. Автомобилът вече не приличаше на хищник, а се бе преобразил в кротко
агънце.
- Това беше темата на разговора м и с човека, когот о търсите.
- Филипе Мадурейра?
- Да.
- Бил е при вас, за да ви говори за американския и руския петрол?
- Дойде да си поговорим за състоянието на доб ива и све товните ресурси на петрол.
Томаш извади бележника си от джоба. Разговорът беше поел към темата, която го беше довела във
Виена.
- Момент, кажете ми нещо повече за обстоятелствата, при коит о сте се срещнали - каза той. - Кога се
свърза с вас?
- О, минаха няколко год ини оттогава.
Томаш провери в записките си.
- Това е било сигурно през... февруари 2002 год ина?
- 2002-ра? Не знам, трябва да проверя. - Замисли се. - Да, спом ням си, че говорихме за 11 септември и
за американската инвазия в Афганистан. Трябва да е било в края на 2001 година. - Поклати глава
убедено. - По-скоро февруари 2002-ра. Спомням си, че беше много студено, посред зима, и даже
заобикаляхме преспите сняг, натрупани по тротоарите.
- Как се свърза Филипе Мадурейра с вас?
- Чрез един наш клиент. Инженер Феро от
- Порт угалската нефтена компания?
- Да, ние работ им с
международната политическа криза негов консултант трябвало да направи оценка на наличните
петролни запаси и производствения капацитет и ме попита към кого да се обърне. Казах му, че трябва да
говори с мен.
- И той дойде.
- Дойде.
- Тук, във Виена?
- Да, тук се срещнахме. - Махна неопределено с ръка на зад. - Отидохме да обядваме в „Лустхаус―,
ресторант в Пратера, а после отскочихме до хиподрума, да видим конете.
- Значи Мадурейра е искал да си поговорите за световното производство на петрол.
- Да, за производството и запасите. Но най-вече се интересуваше от запасите.
- А каза ли ви защо му е необход имо...
Карим вдигна ръката с пръстените.
- Чакайте, все още не сте ми обяснили защо се интересувате от този разговор - рязко каза той. - Както
можете да предполагате, не изпитвам особено желание да разкривам съдържанието на разговорите с
клиентите ми.
- Разбирам, но това е разследване на Интерпол.
- Да, вече м и го казахте и точ но затова се съгласих да се срещна с вас. Но не можете ли да бъдете по-
конкретен?
Томаш въздъхна.
- Филипе Мадурейра е заподозрян в участие в две уб ийс тва.
Арабинът зяпна шокиран.
- Сериозно ли говорите?
- Да. Разкрит и са връзки между него и двамата застреляни учени.
Карим поклати глава.
- Не мога да повярвам! - възкликна той. - Разговарял съм с убиец и съм оцелял! - Обърна оч и нагоре с
израз на благодарност. -
- Чакайте, не съм казал, че е уб иец. Случаят още се раз следва.
Човекът от ОПЕК задържа погледа си върху уличното движение.
- Така е, но факт е, че полицията го издирва. - Сбърч и вежди. - И къде е моето място в карт инката?
- Убийствата са станали по време на срещата ви с него.
- Уверявам ви, че това не е б ило тема на разговор, може да сте сигурен в това. Аллах м и е свидетел.
- Вярвам ви - каза Томаш. - Но има още ед но обстоятелство, което ни се струва важно. По наши
изчисления, вие сте последният човек, с когото Филипе се е срещнал явно.
- Аз ли?
- Да. След уб ийствата е изчезнал. И никой повече не го е видял.
- Дали не му се е случило нещо?
- Възможно е.
- Може да е мъртъв. Нима вие, христ ияните, не казвате, че койт о с нож убива, от нож ум ира?
- Не, той е жив.
- Откъде знаете това?
- Разполагаме с имейлите, коит о е разменил с един приятел в Англия.
- В такъв случай би трябвало да говорите с този негов прия тел.
- Не можем. Англичанинът също е изчезнал.
Колата спря край върволица от паркирани коли и Карим пог ледна в огледалото за обратно виждане,
преди да натисне съединителя, да превключи скоростите и да даде заден ход.
- Цялата тази история ми се с трува твърде странна. Но честно казано, не знам с какво м ога да ви
помогна.
- Вижте, опит вам се да възстановя онова, което е занимава ло Филипе по времето на събит ията. Затова
трябва да ми разкажете за какво си говорихте.
Гумите изсвириха и колата се лашна назад.
- Ще ви разкажа - обеща Карим , обърнал глава назад , докато правеше маневрата. - Но не тук.
И спря.
VII
ТРЪГНАХА ПЕШ ОТ ПРЕКРАСНАТ А СГРАДА НА БОРСАТ А, ДО КОЯТ О оставиха колата. Прекос иха град ината на
парк „Гмайнер― - зелен оазис насред самия „Бьорсеплац―, и поеха по „Ренгасе― - улицата, която свързва
величествения бароков дворец Шьонборн-Батияни и абатството Шотенкирхе, прочут средновековен
центьр. Прекосиха площада и Карим като гид поведе Томаш към двореца Ферщел с пищната вътрешна
