- Разбира се, че заради пет рола! Вицепрезидентът Дик Чейни дори го оповести публич но, докато
накрая някой не му запуши устата. Факт е, че американците искаха да пре начертаят картата на Близкия
изток според собствените си интереси, а всичко останало са само приказки.
Томаш се завъртя на стола си.
- Вижте какво, нима американците не са големи производители на пет рол?
- Те са на трето място в света.
- Тогава какъв е проб лемът?
Карим остана съсредоточен за миг, сякаш се канеше да направи важно разкритие.
- Проб лемът е, че този петрол е на привършване.
- Какво искате да кажете с това?
Арабинът разтвори ръце с дланите нагоре.
- Това е третото нещо, което трябва да науч ите за петро ла: количеството му е ограничено. Разбрахте
ли? – Повтори същото, почти на срички: - Петролът е в ограничено количество.
Томаш повдигна вежди.
- Ясно, че е така. Но съм чувал да казват, че ще го има още дълго.
- Така е, с божията милост.
- Тогава какъв е проб лемът?
- Проблемът е, че петролът , който ще го има дълго, е този иа ОПЕК. - Приведе се към своя събеседник
с едва забележима усмивка. - И най-вече този на Саудитска Арабия,
- А петролът извън ОПЕК?
- На привършване е.
- Не вярвам.
- Повярвайте ми.
- Но ще открият още.
Карим се разсмя.
- Лич и си, че не сте добре запознат с този въпрос - каза той. - Знаете ли какво е петролът?
- Ами... маслена течна субстанция, която идва от земята.
- Да, но какво представлява?
- Хим ич но съединение.
- Всичко на т ози свят е хим ия, д раги мой. - Посоч и към Томаш. - Дори и вие. Питам ви дали знаете
какво точно е петролът?
Историкът сви рамене.
- Знам само това, което всички знаят.
- Тоест почт и нищо - каза арабинът. - Тогава ме чуйте. - Взе чашата с турско кафе и я разклат и,
раздвижвайки черната течност. - Както петролът, така и въглищата са остатъци от жива материя.
Въглищата се образуват от растителни остатъци, докато петролът се образува от животни, погинали
преди милиони години. Животинската мазнина е богата на водород, който след като се свърже с най-
често срещания елемент у жиците същества, въглерода, дава въглеводородни съединения. Петролът
всъщност е смес от въглеводородни съединения, об разувана на базата на мазнини от мъртви животни.
Тази мазнина се събира под земята и се трансформира в петрол, когато престои известно време на
температура между сто и сто тридесет и пет градуса по Целзий. Веднъж образуван, петролът търси
начин да излезе на повърхността, като мастилено петно върху гъба.
- Но живот ни има навсякъде. Щом петролът идва от животинската мазнина, тогава би трябвало да се
намира в изобилие.
- Не е задължително. Труд но се пост ига необход имото рав новесие. Мазнината не става на петрол
току-така. Трябва да са налице съответните температурни условия в определен период, за да се получи
петрол. Ако мястото е прекалено дълбоко, температурата ще е прекалено висока и петролът ще се пре -
върне в газ или ще бъде унищожен. Разбирате ли? Условията са прекалено специфични и деликатни.
Освен това със самото си образуване петролът изчезва, понеже веднага изплува на повърхността. За да
го намерим под земната повърхност, трябва да установим зоната, където петролът се е насъбрал, след
като не е успял да излезе поради някой блок, който го е похлупил. Този блок е подобен на коркова тапа.
Петролът напира да излезе навън, но корковата тапа е запушила изхода. Проблемът е, че местата, където
съществуват подобни условия, са рядкост и ние ги знаем почти всички.
- Дали наистина ги знаем?
- Несъмнено. За да има петрол, е необход имо да има изт оч ник с насъбрана живот инска мазнина в
определен момент и при определена температура, които да позволят тя да се превърне в петрол. Трябва
да има и пореста скала, през която петролът да премине, изкачвайки се до непроницаема скала, която да
послужи като коркова тапа и да го задържи, за да се натрупа. Този вид почва може да бъде разпознат
чрез модерните сателитни технологии и така да се локализират всички места, къ дето би могло да има
петролни залежи.
- И?
- В света съществуват едва шестстотин системи с подходя щи условия за образува нето на петрол или
газ. Четиристотин от тях вече са били изследвани или са в процес на проучване, а останалите двеста се
намират в Арктическите води. Забележете: няма и най-малка гаранция, че можем да открием петрол в
която и да било от тези двеста системи.
- Но кой знае, току-виж се оказало, че открием огром ни количества?
Карим поклати глава.
- Това е малко вероят но. Системите, които под лежат на про учване, се нам ират на труднодостъпни
места и залежите, ако ги има, ще са твърде малки. Големите системи са по-лесни за намиране от
малките, поради което и са открити по-рано. Колкото повече напредва експлоатацията, толкова повече
намаляват полетата. И това би могъл да го обясни всеки геолог.
