Sedmiyat pechat полностью

- Обажда се Хауърд Доусън. Мога ли да говоря с майор Шумахер? - Пауза. - Ало, майор Шумахер?

Добро утро, как сте? Вижте, трябва ми въздушен транспорт възможно най-бързо. - Пауза. - Не,

хеликоптер „Хюи― не става. Трябва да отида до полуострова. - Пауза. - Знам, че полуостровът е далече.

Точно затова „Хюи― не върши работа. - Пауза. - Много добре. След час, казвате? - Пауза. - На коя писта?

„Уили― или „Пегас―? - Пауза. - Чудесно. Ще ви чакам. Благодаря.

Раджински внимателно изслуша разговора.

- До Ларсен Б ли ще ход ите? - попита той вед нага след като директорът затвори.

 Проклятие! (англ.). - Б. р.

- Да. Искате ли да дойдете с мен?

- Какво ще правим там?

- Трябва да видим какво става.

- Не могат ли аржент инците да свършат тази работа?

- Аржент инците са добри, но ни трябва повече информа ция.

- Пробвахте ли с Палмър?

- Базата Палмър не разполага с нищо. Ларсен е от другата страна на планината.

- А Родера?

- Англичаните?



- Може би в British Antarctic Survey имат някаква информация.

- И те са оттатък - отбеляза Доусън, поглеждайки картата на Антаркт ида на стената. Р одера се

намираше малко по на юг от Палмър. - Но не пречи да опитаме.

Доусън излезе от кабинета и се отправи към радиостанция та, която се помещаваше в неугледна

стаичка в сградата. Техникът по комуникациите си беше взел един ден отпуск и директорът сам се зае с

радиостанцията. С типична за американците непосредственост Доусън се настани пред апарата, прове ри

дали е включен и натисна копчето.

- Макмърдо за Родера. Макмърд о за Родера.

Бррррр.

- Тук Родера - отговори любезен глас с подчертан британски акцент. - Макмърдо ли е на линия?

- Да, тук е Макмърдо.

- Здравейте, момчета. Обажда се Джон Килингбек от Родера. Как е там, в Мактаун?

Мактаун бе прозвище на Макмърдо.

- Мактаун е добре, благодаря, Джон.





- A lager

на Галахър? Още ли е най-лошата бира на The Ice

?

Галахър беше собственик на баровете в Макмърдо, а Ледът беше Антарктида.

- По-добра е от вашата топла бира.

Човекът от другата страна прихна.



- Съмнявам се - възкликна той. - Jolly good, chaps

С какво мога да ви помогна?

- Нали вие следите нещата на Ларсен Б, Джон?

- Ларсен Б? Един момент, ще проверя.

Брррррррррррр.

Бръжденето от статичното електричество продължи почти минута. Доусън скръсти ръце и зачака,

докато накрая чу познатия глас.

- Родера за Макмърдо. Родера за Макмърдо.

 Британски център за антарктически изследвания. - Б. р.

 Представката mac сочи шотландски произход; MacTown - „шотландско селище―. - Б.р.

 Лека бира . - Б. пр.

 Название на Антарктида; букв. лед (англ.). - Б. р.

 Чудесно, момчета (англ.). - Б. пр.

- Тук сме, Родера.

- Вижте, нямаме никой на Ларсен Б...

- Жалко.

- ...но имаме наши хора близо д о Ларсен Б.

Брррррррр.

- Какво?

- Имаме кораб близо до Ларсен Б.

- Наист ина ли?

- Джеймс Кларк Рос, изследователски кораб , който е на разположение на Бритиш Антарктик Сървей.

Командир Никълс е на нашата честота в момента. Искате ли да говорите с него?

- Да, ако обичате.

- Родера за Джеймс Кларк. Чувате ли ме?

- Чудесно, Родера. Тук е капитан Никълс.



- Макмърдо иска да говори с вас. - Смени т она, обръщайки се към другия събеседник: - Go on ,

Макмърдо.

Доусън натисна копчето.

- Макмърдо за капитан Никълс.

- Слушам ви.

- Капитане, до нас д остигнаха обезпокоителни новини за по ведението на ледника Ларсен. Р одера ми

каза, че сте наблизо.

- Действително.

- Можете ли да го вид ите?

- Да. Ето го там, в дънот о. Виждам го.

- Забелязвате ли нещо необ ичайно?

- Коя от платформ ите имате предвид? Б или С?

- Ларсен Б , капитане.

- Един момент , да сложа б инокъла.

Бррррррррррр.

- Виждате ли я?

Брррррррррр.

- Хм... да... Тоест не съм сигурен.

- Моля?

Бррррррррррр.

- Има нещо странно. Не знам... изчакайте така.

- Капитан Никълс?

Бррррррррррр.

- Виждам... Виждам облак, койт о се изд ига над... над лед ника.

 Давай (англ.). - Б. пр.

- Облак ли казахте?

- Така изглежда... Прилича на пара.

- Облак от пара?

Бррррррррррр.

- Господи!

- Капитан Никълс?

- Ледникът... ледникът...

- Какво става?

- Господи!

- Какво става?

Брррррррррр.

- Ледникът се разпада!

ДРУСАШЕ НЕПРЕСТ АННО, НО Т ОВА НЕ ПОПРЕЧИ НА ДОУСЪН И Р АДЖИНСКИ да подрем нат. Бяха във въздуха

няколко часа и полетът им се бе сторил безкраен, макар че бяха подготвени и знаеха, че самоле тът не

предлага кой знае какъв комфорт. „Херкулес С-130― бе надеждно въздухоплавателно средство -

единственият товарен самолет, който безпроблемно можеше да кацне на Южния полюс, но с четирите си

витлови мотора, твърдите седалки и шумни виб рации, едва ли би бил предпочитан избор за любителите

на бизнес класата.

Доусън се беше свил в червения анорак с притиснати до ушите слушалки, за да заглуши непрестанния