унищожение е настъпило през пермския период, преди двеста и петдесет милиона години. По онова
време, неизвестно защо, са измрели деветдесет и пет процента от всички живи същества на планетата. -
Филипе въздъхна. - Деветдесет и пет процента. - Изчака цифрата да произведе нужното впечатление. -
Само сред насекомите е изчезнала около една трета от видовете, което всъщност е и единственият
случай на масова гибел на насекоми в историята на планетата. Изчезването на видовете през пермския
период е моментът, в който животът на Земята е бил най-близо до тоталното унищожение...
- Знам много добре какво се е случ ило през пермския пери од - прекъсна го Томаш. - Но не разбирам
какво общо има със събитията от нашия разговор.
- Много просто,
изотопите на въглерода, признак, че нещо ужасно се е случило с биосферата и въглеродния цикъл. - Пое
дълбоко въздух, преди да продължи. - Това, което искам да ти кажа, е, че унищожението на видовете
през пермския период е съвпаднало с рязкото увеличаване на парникови газове в атмосферата.
Температурите са се покачили с шест градуса по Целзий. Шест градуса - точно толкова, колкото
моделът на ООН предвижда за края на този век.
Томаш остана безмълвен за миг, взрян във Филипе.
- Шегуваш се.
- Де да беше така.
- Каква е била концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, когато е станало изм ирането на
видовете през перм ския период?
- Четири път и повече от настоящите 380 ppm. Горе-долу онова, което се предвижда да достигнем в
края на този век. - Филипе се пресегна и гребна пясък с лявата си ръка, след което го остави да изтече
между пръстите му. - Геоложките проуч вания показват, че планетата за кратко време се е превърнала в
сурово място за живот, с пустини, покриващи Южна Европа и Съединените щати, а морското равнище
се покачило с двадесет метра.
- Точ но това, което се предвижда да стане този век - установи Томаш. - И казваш, че е настъпило
внезапно?
- Да.
- Е, ние имаме някакво време, нали? Промените няма да ни връхлетят изневиделица.
промени, довели до пермското измиране на видовете, са се извършили за изключително кратък период
от време. Под кратък имам предвид десет хиля ди години.
Томаш го изгледа изумен.
- Десет хиляди години?
- В геологичен план десет хиляд и год ини отговарят на ряз ка промяна.
- Но настоящите промени ще станат още през този век...
Филипе поклати глава утвърдително.
- Нима мислиш, че не го знам?
- Но това... това е катастрофа!
- Така е. Според някои изследвания между ед на трета и по ловината от съществуващите видове ще
измрат до 2050 година. И ако процесът не бъде спрян, след няколко века огромното измиране на
видовете през пермския период ще ни се струва детска игра.
- Трябва веднага да прекрат им емисиите на въглероден диоксид.
- Трябва, да. Макар че дори и ако го направим , може да сме закъснели.
- Трябва да се намери рад икално полит ическо споразуме ние.
- Без съмнение, но трябва да сме реалист и: такова споразу мение все още няма. И дори и да се намери,
отново повтарям: може да е вече прекалено късно. Планетата е тежка машина и много трудно може да се
задейства. Но веднъж задейства ли се, вече не може да се спре, като камъка, който се търкаля по
надолнището.
- Защо? Заради ефекта на натрупване при въглерод ния диоксид?
- Да. А също и заради нещо друго, за което още не съм ти споменал. Метанът.
- Какъв метан?
- Въглеродният диоксид е мощен газ с парников ефект , но той не е най-лошият. Истинският демон е
метанът, който се намира скрит на дъното на морето или под леда, задържан от студа или от високото
налягане. Метанът е двадесет пъти по-мощен от въглеродния диоксид като парников газ. Но ако тем-
пературата се покачи, започва процес, който освобождава метана, изтласквайки го в атмосферата. А това
вече е истинска беда! С изпускането на метана в атмосферата, затоплянето на планетат а ще се ускори
експоненциално. Предполага се, че това е в основата на измирането на морските видове през палеоцена,
когато изчезнали всички обитатели на дъното на океана преди повече от петдесет милиона години.
- А кога започва освобождаването на метана?
Филипе отговори мрачно:
- Вече е започнало.
Настана тишина. Томаш потърка брадичка, докато осмис ляше поредното разкритие.
- Какво искаш да кажеш?
Приятелят му махна към тайгата от другата страна на езерото.
- Това става тук, в Сиб ир - каза той. - Ледът в тундрата започ на да се размразява, а под него се нам ира
метанът. И понеже температурата в района се повиши рязко, отидохме да видим какво става с езерата,
които са се размразили. Онова, което видяхме, направо ни стресна: метанът вече клокочи и изпуска
