- Да, тя участва в началните измервания тук, в Сиб ир. Тем пературата е прем инала границата и
подобни процеси се наб людават из цялата планета, включително в моретата. Само през 2005-а са
изчезнали четиринадесет процента от постоянния лед в Арктика. Четиринадесет процента! Знаеш ли
защо? Защото океаните се затоплят. И понеже водата е станала по-топла, ледът е започнал да се топи,
което е проблем, тъй като, както ти казах, ледът действа като огледало и отразява повече от осемдесет
процента от слънчевата топлина. А при океана е обратно - поглъща повече от деветдесет процента ог
тази топлина, понеже е тъмен. Виждаш последствията, нали? Понеже ледът се топи, океанът поглъща
повече топлина, което затопля водата и води до топенето на още лед, което пък намалява още повече
отразителната повърхност и разширява поглъщащата топлина повърхност в затворен кръг, усилващ
парниковия ефект. И това не е всичко. Понеже океанът е по-топъл, водата обеднява откъм хранителна
среда и водорасли. А именно водораслите са тези, които теглят въглеродния диоксид към дъното на
морето. Колкото по-малко са водораслите, повече въглероден диоксид остава на повърхността, което
задълбочава все повече и повече парниковия ефект - и така нататък в още една безкрайна спирала. Нещо
като морски ефект на Будико.
- Но това наистина ли се случва?
- Разбира се. При т ова навсякъде. Виж, например, еквато риалните гори, за коит о говорихме преди
малко. Тъй като температурата се е повишила, те намаляват. Но проблемът е, че без дърветата, които
хвърлят сянка, почвата се затопля повече и в резултат на това затопля и планетата, което води до изчез -
ването на нови гори, а следователно до оголването на почвата, която се затопля допълнително,
предизвиквайки ново отдръпване на горите и нов затворен цикъл. Всъщност там се наблю дават първите
признаци за това явление. През 2005 година Амазония преживя невиждана суша. Много от притоците на
река Амазонка пресъхнаха и се наложи да пренасят питейна вода с хеликоптери до селищата в
джунглата. А знаеш ли защо използваха хеликоптери? Защото нивото на водата в реките беше прекалено
спаднало и корабите не можеха да стигнат дотам. Сушата от 2005 година може би е първият знак за
катастрофалния колапс, който ще преживее Амазония, в случай че температурите се покачат от три до
четири градуса по Целзий. При тези условия гората ще се превърне в пустиня. - Посочи тайгата в
дъното. - Трябва да отбележим освен това, че смъртта на горите предизвиква освобождаването на
страхотно количест во въглероден диоксид, което засилва парниковия ефект. Пред полагам знаеш, че
горите са естествена гъба, попиваща въгле родния диоксид. По-малко гори означава повече въглероден
диоксид и задълбочаване на парниковия ефект.
- Следователно твърд иш, че всички в купом сме навлезли в порочен кръг, водещ до все по -голямо
затопляне.
- Точно така - потвърд и Филипе. - Именно затова ти казвам, че при дост игането на определена
критична температура се отприщват неуправляеми явления. Както ти обясних, Земята е жив организъм,
способен да се саморегулира, а това озна чава, че винаги е успявала да се придържа към най-подходя-
щите за живота температура и химичен състав. Но сега, заради масовото освобождаване на въглероден
диоксид от твърдите горива, температурата се доближава до критична стойност, отвъд която планетата
губи способността си да се саморегулира. И именно това е причината, която превръща глобалното затоп-
ляне в потенциална катастрофа.
Филипе излезе от водата и се отправи към столовете, от които бяха станали минути преди това. Томаш
го последва замислен и угрижен поради лавината от потресаващи сведения.
- Добре, разбрах, че положението е сериозно - каза т ой. - Но каква връзка има всичко това с нашия
разговор?
- По време на конференцията в Киот о някои хора се досе тиха, че договорът е само фасада. Основните
въпроси бяха умишлено подминати. Киото събра много страни, всяка от които имаше своя работна
програма, но малко от тях бяха истински загрижени за основния въпрос - климатичните промени.
Напротив, ние бяхме свидетели как политиците си намигат и казват, че се интересуват не толкова от
затоплянето на планетата, колкото от захлаждането в икономиката. Приемаха всич ки безобидни и
приемливи за икономиките си мерки и отхвърляха всичко, което смятаха, че ще ги ощети. Ето такъв
беше преобладаващият дух. Според логиката на политиците онова, което може да се случи след двадесет
години, вече не ги засяга, тъй като е извън хоризонта на преизбирането им. Нека управ ляващите след
тях да разрешават проблема.
- Така ли се изразяваха?
- Публич но не, разб ира се. Пред микрофоните показваха много отговорно от ношение и изглеждаха
