Мат изпита лек пристъп на гордост, който за миг разсея вината му, че беше отнел този „предмет“ — Но после си призна, че отмъкването на значки от ризите на дванадесетгодишни момичета едва ли е повод за гордост.
От кухнята долетя гласът на госпожа Флауърс:
— По-добре си облечи няколко ризи и пуловери, както и едно от тези. — Тя влезе през кухненската врата, понесла няколко дълги палта, очевидно взети от дрешника пред вратата, заедно с няколко чифта градинарски ръкавици.
Мат скочи, за да й помогне за купчината палта, но се задави заради силната миризма на нафталина и… още нещо, силно миризливо.
— Защо се чувствам като на Коледа? — заговори той, като не спираше да кашля на всяка дума.
— О, ще се придържаме към рецептата на леля Морин за предпазване чрез ръкавици — отговори госпожа Флауърс. — А някои от тези палта са още от времето на майка ми.
Мат не се усъмни в думите й, но все пак й припомни:
— Ама навън още е топло. Защо ни е притрябвало да се навличаме с тези палта?
— Като предпазна мярка, скъпи Мат, като предпазна мярка! Тъканите на тези палта са омагьосани, за да ни защитават от злото.
— Дори и градинарските ръкавици ли? — усъмни Мат.
— Дори и ръкавиците — заяви госпожа Флауърс твърдо. След кратка пауза продължи, но по-тихо: — Най–добре ще е да вземем и фенерчета, Мат, скъпи, защото трябва да свършим нещо в мрака.
— Шегувате се!
— Не, за съжаление, не. Трябва да вземем и въже, за да се привържем взаимно. За нищо на света тази нощ не бива да навлизаме в гъсталака на Олд Уд.
Час по-късно Мат все още обмисляше какво да предприеме. Въобще нямаше апетит за сготвения от госпожа Флауърс пържен патладжан
Чудя се дали така се чувства Елена, помисли си той, когато обмисля плановете си А, Б и В. Питам се още дали някога се е чувствала също толкова глупаво, докато го прави.
Усети как сърцето му се стегна и за тристахиляден път след раздялата си с нея и Деймън се усъмни дали бе постъпил правилно.
Трябва да е правилно, увери се той. Боли ме толкова много, че това доказва правотата на избора ми. Нещата, които истински, истински болят, са най-правилните.
Но исках само да се сбогувам с нея…
Но ако се беше сбогувал, никога нямаше да си тръгнеш. Погледни истината в лицето, глупако, защото, когато става дума за Елена, ти си най-големият неудачник на света. Откакто си намери гадже, което харесва повече от теб, ти се държиш, все едно си Бони и Мередит, за да й помогнеш да го запази и да държиш лошото момче по-надалеч. Може би трябва да си намериш тениска с надпис: Аз съм покорно кутре, служещо на принцеса Еле…
Мат подскочи и се просна на пода. Оказа се много по-болезнено, отколкото изглеждаше във филмите.
Един от дървените капаци на прозорците в другия край на стаята шумно се захлопна. Първият удар обаче наистина отекна като много силен трясък. Отвън пансионът изглеждаше много окаяно, а дървените капаци понякога съвсем внезапно се откачаха от скобите, използвани през зимата.
Съжалявам, приятел, каза си той и едва не го изрече на глас. Нямах намерение да обиждам момичето ти. Сега е под голямо напрежение.
Обидил съм момичето му?
Обидил съм Елена?
По дяволите, той пръв би съборил на земята всеки, който би дръзнал да обиди Елена. При условие, че Стефан не използваше вампирски трикове, за да му се яви!
А какво повтаряше Елена винаги? Никога не можеш да си напълно подготвен. Не можеш да разполагаш с прекалено много резервни планове, нито да се застраховаш отвсякъде, защото, както е сигурно, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад, също така сигурно е, че дори и в най-страхотния ти план все ще се намерят някакви недостатъци.
Ето защо Елена си сътрудничеше с колкото може повече хора. Какво от това, че може и никога да не се наложи помощниците от план В или Д да се включат в играта. Те бяха на разположение, в случай че се наложеше да се притекат на помощ.
Като обмисли всичко това, на Мат му олекна и мислите му се проясниха. Не се бе чувствал така добре още откакто продаде приуса и даде на Бони и Мередит парите на Стефан, за да си купят билети за самолет. Сега можеше да се залови за работа.
— И тогава се разходихме из имението и видяхме една ябълкова градина, после една градина с портокалови дръвчета, както и черешова градина — разказваше Бони на Елена, която, свита на кълбо, лежеше в леглото си с колони в четирите краища. Изглеждаше малка и беззащитна. Около леглото висеше пепелявозлатист балдахин, който сега бе повдигнат и краищата му се придържаха настрани от шнурове с тежки пискюли, оцветени в различни златисти оттенъци.
